Когато Аринка е на шест години, родителите ѝ умират и за нея се грижи леля ѝ, по-голямата сестра на баща ѝ.
Тя била много строга и безкомпромисна жена, която обичала да командва. Имаше и син, на същата възраст като момичето, не много послушно момче, но ценен и обичан от всички.
Заедно с Арина лелята наследила и двустаен апартамент, който успешно продала и запазила парите за себе си. Когато момичето навършило 9 години, го отвели в селото на далечен роднина и обещали да го върнат възможно най-скоро. Лелята уверила момичето, че имат проблеми и тя само ще им пречи. Но докато годините минаваха, никой не мислеше да отнема Арина.
Отначало новите родители посещавали момичето поне веднъж месечно, но по-късно спрели и не пращали никакви подаръци. реклами Момичето израснало в неприязън, крясъци и кавги.
Леля ѝ Маша обичала да пие и често имала пиянска компания в дома си; тя просто забравила за детето: не го хранела, не го взимала от училище и често го изпращала на разходка, за да не ѝ пречи.
Арина също се научила да разчита на себе си още от детството. Тя беше доста умно момиче, което се справяше добре в училище и въпреки обстоятелствата беше добра и мила. Когато завършила училище, леля ѝ Мария я изгонила и ѝ казала дори да не се връща в дома ѝ – не била добре дошла. Влязла в университета и се настанила в общежитие: то било сто пъти по-добро от това на леля Маша.
Когато се дипломира успешно, почти веднага успя да си намери добра работа. Арина не само обичаше работата си, но и получаваше добро заплащане за нея. По-късно е повишена до ръководител на отдел “Маркетинг” в голяма компания. Тогава започва забавлението.
Тя вече беше забравила за приемните си родители и за чувствата им към нея. Досега. Един ден леля ми разбра къде работи и че е станала доста успешна. Отначало искали да се извинят и да обяснят защо не са я приели обратно, но после размислили. Оказало се, че собственият им син е бил в затвора за кражба, а те са изплатили и дълговете му. И сега са останали без пари.
И тогава Арина разбра защо я търсят. И наистина, роднините й започнаха да искат пари. Казаха й, че може да започне всичко отначало – трябва й семейство. Само че сега момичето се държеше като тях – не се тревожеше за чувствата им. Просто им даде пари и ги помоли никога повече да не я притесняват. Тя няма нужда от такова семейство. Тя не познава тези хора и не иска да ги познава. Но все още се чуди дали не е трябвало да ги изключи от живота си.
