Цялото семейство изпроводи баба Стефа. И ако трябва да сме честни, направо й казаха колко им е омръзнала. И че пролетта най-сетне е дошла и сега тя ще ходи в селото до късна есен. Внуците ѝ били студени към нея, снаха ѝ не я харесвала. А синът ѝ постоянно отсъстваше в командировки.
Но когато се връщал, се отнасял с майка си почти по-добре от семейството си. Тя им беше в тежест. Самата Стефа разбираше всичко и очакваше с нетърпение топлината… Цялото семейство изпрати баба Стефа. И ако трябва да сме честни, направо й казаха колко им е омръзнало от нея. И че пролетта най-сетне е дошла и сега тя ще ходи в селото до късна есен.
Внуците ѝ били студени към нея, снаха ѝ не я харесвала. А синът ѝ постоянно отсъстваше в командировки. Но когато се връщаше, се отнасяше към майка си не по-добре от семейството си. Тя им беше в тежест. Разбираше всичко и понасяше това отношение с всички сили, като всяка година чакаше пролетта, сякаш беше нещо невероятно. реклами Тази година пролетта дойде рано. Баба често седеше до входа и се любуваше на топлото пролетно небе, греейки се на слънцето.
Приличаше на раздърпано врабче. Тънка, в стари парцали, обута в износени стари ботуши с гумени галоши.Въпреки че семейството й не я харесваше, съседите й се отнасяха добре с нея. Винаги я поздравяваха, грижеха се за здравето ѝ и ѝ помагаха да се изкачи от улицата до петия етаж. А момчетата от квартала дори веднъж й носеха торба с хранителни продукти, когато я срещнаха на връщане от училище, идвайки от магазина. въпреки напредналата си възраст, баба Степа винаги вършеше всичко в къщата. Тя готвеше, миеше и чистеше. Това бяха нейните задължения. Снаха ѝ рядко вършеше някое от тези неща.
“Ти си стоиш по цял ден вкъщи, затова правиш всичко тук”, казваше тя нахално, когато вечер се прибираше от работа и събуваше обувките си в коридора. Внуците ѝ не искаха да говорят с нея. А когато приятелите им идваха на гости, тя не излизаше от стаята, защото едно от внучетата ѝ веднъж каза, че ги смущава с външния си вид. баба Стефа никога не противоречеше на никого. В повечето случаи тя мълчеше. Вечер, когато всички заспиваха, тя плачеше тихо в стаята си. Не исках да я водя на автобуси.
Тя нямаше много неща със себе си. Една стара чанта и малка торбичка с парцали. Опирайки се на тоягата си, тя куцаше тихо по перона. Спря на една пейка и седна. Скоро влакът пристигна и тя влезе във вагона. Стефа погледна през прозореца с мил и светъл поглед. Когато влакът започна да се движи, тя извади от чантата си смачкана снимка. Синът ѝ, внуците и снахата ѝ се усмихваха. Това беше единственото място, където беше виждала усмивките им напоследък. Баба целуна снимката и внимателно я прибра в чантата си.
Тя слезе на гарата и тръгна тихо към селото. Някой я закара почти до къщата ѝ. Стефа отвори портата и тръгна по родната си пътека към дома си. Всичко тук беше нейно, познато, топло. И тук тя беше нужна.
Дори и старите стени, старият сал и верандата да бяха стари, тя беше нужна. Те я чакаха тук. Това е мястото, където е родена. Децата ѝ са родени тук. Стефа е живяла тук повече от половината си живот. Преживяла е най-големия си син. Така се случи, че той не доживя този ден.
Стефа отвори капаците на прозорците и заля печката. Тя седна на пейката до прозореца и се замисли. На тази пейка са седели децата ѝ. Те се хранеха на тази маса и спяха на тези легла. Тичаха по този под и гледаха през тези прозорци. В ушите ѝ звучаха детски гласове.
Тогава тя беше майка. Най-необходимата за тях. Най-близката и най-скъпата.И тогава слънцето грееше през прозореца и имаше много дни на щастие и безгрижие.Усмихваше се на дружелюбния селски извор.На сутринта не се събуждаше. Остана завинаги на своята земя. На масата имаше много стари снимки.
И една прясна. Но си спомням, същата, която вчера накара семейството на баба ми да се усмихне. Да се извиним, да благодарим, да признаем чувствата си.
Докато сме живи, нямаме право да отлагаме тези неща за утре. В края на краищата, щом един човек си отиде, той никога няма да се върне, а в сърцата ни са останали такива камъни, че ще ни е много трудно да ги носим. Трябва да живеем с вяра. Трябва да живеете чрез истината. И да правиш добро от сърце. От себе си. Обичайте и чакайте, оценявайте чувствата на другите, спомняйте си за тези, които са ви дали живот и са ви изправили на крака.
