Момчето погледнало през прозореца и казало на баба си: “Бабо, кога ще излезем навън?” “Днес е студено, скъпи, следващия път – отговорила тя, – и има толкова много неща за вършене, че няма време за разходка. Елена Петривна работеше на половин работен ден вкъщи, като плетеше шапки и шалове по поръчка.
И сега имала поръчка, трябвало да изплете комплект – шапка, ръкавици и шал. Но внукът упорито молел баба си да се разходят. “Добре, добре, убедих те, да се разходим, но не за дълго, днес навън е студено, а аз трябва да плета”, отстъпила тя. Излязоха навън, беше безлюдно, всички се бяха прибрали вкъщи в това време. Естествено, внукът тичаше наоколо, а на жената вече ѝ беше студено. Днес се разходихме малко и това е достатъчно – каза жената.
Но детето беше неспокойно, тичаше из цялата площадка, криеше се в детския лабиринт и ставаше тихо. Жената все го викала и викала, но то мълчало; тя отишла в лабиринта, повикала го и то отговорило: “Бабо, тук има една кукла, да я вземем. Елена Петровна влязла в лабиринта и видяла, че там има торба и от нея се чува писък. Изпаднала в ужас; отворила торбата и видяла бебе, много малко, увито в тънка пелена. Ясно било, че на детето му е студено, лицето му вече било посиняло от студа. Тя го грабна и го прегърна до себе си, като го стопли.
