Къщата ми се ремонтираше, затова помолих дъщеря ми да ми даде място за престой. Дъщеря ми има свободна стая и се наложи да се преместя в нея за около месец. Дъщеря ми беше щастлива да чуе новината и аз започнах да опаковам нещата си.
Отгледах дъщеря си в любящо семейство, винаги сме имали хармония и взаимно разбирателство. Най-важното, на което ни научи съпругът ми, беше уважението в семейството. То беше същото и в семейството на съпруга ми, а баба ми и дядо ми даваха добър пример. Бях сигурна, че сега семейството на дъщеря ми има същия модел на поведение. След сватбата й вече рядко виждам дъщеря си.
Тя работи много, така че се виждаме няколко пъти в месеца. Понякога се отбива за чай и ми казва, че всичко е наред. Не познавам добре зетя си, идвал ми е на гости няколко пъти. Изглежда като нормален човек.
Преместих се с дъщеря ми и първият ден мина добре. Вечеряхме и забелязах, че зет ми е оставил мръсната си чиния на масата и е отишъл да гледа телевизия. Дъщеря ми изчисти масата и започна сама да мие чиниите. Исках да ѝ помогна, но тя каза, че няма нужда от помощ. На следващия ден се събудих от шума на телевизора. Гледаше го зет ми, въпреки че беше 10 часа сутринта.
Помислих си, че сигурно е на работа. Но се оказа, че сега работи на непълно работно време, така че работният му ден започва в 12 ч. Обядваше, остави чинията си на масата и си тръгна. Когато зет ми се върна, малко се засрамих от него. Казах му, че е можел да почисти след себе си, поне да го полее с вода, за да е по-лесно на дъщеря ми да измие чиниите по-късно.
На следващата сутрин зет ми се скара на дъщеря ми, защото била изгладила ризата му по грешен начин. Не можех да гледам как се отнася с дъщеря ми. Той не уважава жена си, изобщо не ѝ помага. Тя, бедна и уморена, се прибира от работа и бързо тича да му приготви вечеря – всеки ден нови ястия.
Защото зет ми не обича да яде вчерашната храна. Но дъщеря ми веднага ме изведе от стаята и ми каза да не крещя на зет ми. Оказа се, че за нея е съвсем нормално да живее в такива условия. Не я разбирам: израснала е в семейство, в което е имало грижи и уважение? Дъщеря ми сега няма това в семейството си и за нея това е нормално.
