Напоследък, когато говоря с майка ми по телефона, се чувствам виновна и настроението ми напълно изчезва.
През последните шест месеца тя ме моли да я заведа при нас, в столицата. Шегува се, че пенсията ѝ е малка, че с Марина сме далеч от нея, че е сама и че напоследък се чувства зле. Казвам й: “Мамо, помисли за това, къде ще те заведа?” Скитам се тук сама, понякога в продължение на седмица само дъвча хляб и плача за вода.”
След развода тя живее с 10-годишната си дъщеря Марийка в едностаен апартамент под наем, работи като администратор в малък спортен клуб близо до дома си и получава много малка издръжка, която бившият ѝ съпруг наскоро намалил още повече заради раждането на дете в новия им брак. “Меко казано, не живеем в лукс, пестим от всичко, дори от храна”, казва Зоряна за живота си.
Приятелката ми има син тийнейджър и гледах колко яде, а приятелката му готви за него като за възрастен човек. Зоряна купува месо, плодове и горски плодове само за дъщеря си, старае се да носи внимателно дрехите си, следи промоциите и разпродажбите – изобщо живее като много скромни и пестеливи хора. Най-важното е да се чувстваш добре и да не си изпускаш нервите, смята тя. Ако загубите сърцето си, усъмните се, отегчите се или започнете да се самосъжалявате, ще ударите дъното и може да не успеете да изплувате.
Майката на Зоряна, Катерина Григориевна, живее в малко селце далеч от града. “Тя е на 62 години, което не е възрастна жена по стандартите на столицата, но само се опитайте да ѝ го кажете!” – въздъхва Зоряна. Какво имаш предвид под “не е стара”?
Тя има имидж на възрастен и нещастен човек, особено през последните години. Тя ми се обажда през август – казвам аз: “Мамо, не се чувствам добре, не мога да говоря”.
А тя каза: “О, за какво говориш, в момента се чувствам толкова зле, че ми е трудно да говоря. И аз имам син, защото отдавна съм млада и съм ти посветила целия си живот. Катерина не е работила от дълго време. Няма особени хобита, има малко приятели в селото, а хората не искат да разговарят с нея, омръзнало им е да я слушат как се оплаква от живота. Тя прекарва дните си в гледане на телевизионни програми и сапунени опери.
“Но ако имах собствен тристаен апартамент тук, щях да се замисля дали да приема майка си”, въздъхва Зоряна, “Тя е много труден човек и със сигурност никога няма да ми е лесно с нея. Обратно в селото майката на Зоряна има доста хубава къща. Майка ѝ предлага да я продаде, но Зоряна не иска и да чуе за това. С парите от продажбата на тази къща няма да си купиш нищо в столицата. Освен това всички те в момента са регистрирани в тази къща. Ако няма апартамент, всички те ще останат без дом.” “Поне можеш да се върнеш там, поне!”
Зоряна си мисли: “Не, не можеш да продадеш тази къща в селото. Давам под наем къщата на майка ми, за да наема нещо в столицата, също няма да се получи, защото никой няма да ми даде повече от хиляда гривни за тази къща.”
“Мамо, помисли добре къде ще дойдеш да живееш с мен”, обяснява Зоряна. Сега не мога да си позволя двустаен апартамент, особено в нашия квартал. “Аз ще живея в кухнята – убеждава ме майка ми, – а ти можеш да сложиш един диван в нея. Или креватче. Но жилището не е целият проблем. Майката има нужда от медицински грижи и храна. Пенсията ѝ не е достатъчна, казва тя, а в столицата ще е още по-малка. А Зоряна не може да поеме майка си точно сега.”
“Затова ѝ кажи твърдо: “Мамо, не си измисляй неща, стой си вкъщи!” – съветва я приятелката ми. “Тя няма какво да прави тук, само ще си създава проблеми. “Нима нямаш достатъчно такива?” Тя е на 62 години, а до старостта й остават още двайсет години. Така че й кажи това.
Трябва да отгледате дъщеря си, да я образовате и всичките ви ресурси трябва да бъдат насочени към това. И веднага прекъснете тези оплаквания по телефона: “О, нещо е изгоряло в кухнята, бързам, довиждане!” – и това е всичко. Смятате ли, че една добра дъщеря трябва да измисли нещо в такава ситуация и да заведе майка си на нейното място? Понякога Зоряна остава будна цяла нощ, след като е говорила с майка си, плаче и не знае какво да прави.
