Омъжих се, когато бях на осемнайсет. Семейството ми не можеше да се нарече заможно. Родителите ми не обръщаха голямо внимание на възпитанието ни и разполагахме с достатъчно пари, за да свързваме двата края. Имам сестра и брат.
Сестра ми също се омъжи рано, но съпругът ѝ се оказа много неинформиран и неработещ човек. А брат ми, за съжаление, попадна в лоша компания и дори не знам какво ще стане с него.
Цял живот сме живели в града, но сега родителите ми се преместиха на село, защото изгоря апартаментът им. Като се има предвид всичко това, ми се струваше, че изборът, който направих, е много добър и трябваше да ме направи щастлива. Но всичко се оказа не толкова розово, колкото си мислех. Съпругът ми работеше като юридически съветник в една фабрика. Изкарваше добри пари, но му беше ужасно скучно. Семейството ми ме прие добре, но често ми напомняше откъде са ме взели.
Живеехме в едностаен апартамент и нямаше достатъчно място дори за нас, но когато ни се роди дете, нещата станаха още по-трудни. Съпругът ми и без това беше недоволен от това, че готвя, гладя, чистя, а след това имаше два пъти повече работа и недоволството му нарасна: “Ето, ти седиш по цял ден вкъщи и не правиш нищо. И не ти се налага да се криеш зад малкото дете, то спи спокойно по цял ден.
Съпругът ми се възползваше от липсата ми на съвет по всякакъв начин: напускаше ме с повод или без повод, отнасяше се с пренебрежение към мен и казваше, че седя на раменете му. Но когато две години по-късно ни се роди още едно дете, изявих желание да си намеря работа, но тя беше категорично против. Той си противоречеше.
Въпреки че сега разбирам, че той просто не искаше да стана независима и да имам нещо зад гърба си. Ставаше ни тясно в едностайния ни апартамент и родителите на съпруга ми предложиха да продадат големия си апартамент, за да ни купят по-голяма къща. Но съпругът ми не даде съгласието си. А не искаше да вземе и децата – това все пак щеше да е съвместно придобита собственост, каза той.
По-късно, когато децата станаха малко по-големи, не послушах съпруга си. Изпратих децата на детска градина и си намерих работа. На него не му хареса много, казваше, че децата се нуждаят от денонощни грижи, и се възмущаваше, като казваше, че ти си такава майка… А веднъж се скара с мен заради една четка за коса.
Тъкмо му позволих да ми купи нов гребен, а той вдигна огромен скандал заради това. В този момент търпението ми се изчерпа и му казах, че си тръгвам. А той ми каза: “Върви, разбира се, и не забравяй да си вземеш чехлите и халата, защото това е единственото, което имаш. И той удържа на думата си, в съда успя да докаже, че нямам нищо, така че децата трябваше да останат при него, а аз бях длъжна да се издържам. Но аз не се отказах.
Плащах си издръжката и работех на две места. Отначало наемах стая от баба ми, а после успях да си позволя да наема малък апартамент. Сега разбирам колко е важно човек да се изправи на собствените си крака и да не зависи от никого.
Все още не ми е лесно, но съм свободна в желанията и действията си. Когато бившият ми съпруг разбра какво съм постигнала, каза, че мога да си взема децата обратно, защото печеля достатъчно пари, за да си позволя да наема апартамент.
А аз му казах, че ще продължа да плащам издръжка, но няма да си взема децата. Сега за тях се грижи предимно свекърва ми. Бих искала да ги взема да живеят с мен, но сега чувствам, че ще е по-добре за тях, ако работя усилено и им осигуря добро бъдеще. Поддържам връзка с децата си и те напълно ме разбират и подкрепят.
