Неслучайно казват, че кучетата са много лоялни и интелигентни животни. Отдавна исках да си взема куче. Но пространството и наетата стая не ми позволяваха да го направя. Преди няколко месеца се преместих в собствения си апартамент, който наследих от баба си. Една моя приятелка работеше в приют за животни, така че не се поколебах да отида и да си избера куче. С Ботсуейн си допаднахме веднага.
Както каза приятелят ми, той беше добре обучено куче, дори и с паспорт. Предишните собственици се бяха преместили в друга държава и бяха оставили кучето тук. Веднъж закъснях за работа и ми се наложи да разходя Ботсуейн късно през нощта. Както обикновено, отидохме в любимия ни парк: кучето изтича зад оградата, за да си свърши работата. Аз продължих напред, знаейки, че ще ме настигне, когато приключи.
Разхождах се, времето беше много хубаво, като в късна есен, топло. Изведнъж чувам гласове: “Вижте това красиво момиче! Нека се опознаем. – Здравей, скъпа! Ще се забавляваме ли? Сърцето ми избяга в петите ми. Всичко изстина. А наоколо нямаше никой – празен парк. Мислено се помолих за помощ. Когато един от тези селяни ме сграбчи, аз изкрещях. Не знаех какво друго да направя. Не можех да направя нищо сам.
И тогава се случи нещо, което дори не бях очаквала. Боцманът чу писъка ми и като страховито животно изръмжа, нападна единия от насилниците, повали го на земята, сграбчи другия за задните части и го издърпа от мен.
Никога не бях чувала такъв писък. Само за няколко секунди кучето ми нокаутира двама възрастни мъже. А аз просто стоях там и не можех да се отдалеча от шоуто.
Пред мен лежаха две тела, които стенеха. Боцманът не искаше да се пусне, ръмжеше всеки път, когато някой се опитваше да помръдне. След като преодолях шока, се обадих в полицията. Изненадващо, те пристигнаха доста бързо.
И когато видяха тази снимка, лицата им бяха повече от изненадани. Разбира се, че бяха: кучето държеше задните части на единия от изнасилвачите, другият лежеше до него, почти в безсъзнание, а аз бях двуметров мъж с шапка. Мъжете бяха много изненадани от ситуацията.
Те му казваха “фу-фу”, а той просто ги гледаше, очите му се присвиваха и веждите му се спускаха, но не сваляше ръцете си от задните части на хижаря. Трябваше да се намеся. Щом го повиках, Боцманът веднага пусна задните части на мъжа. Бях много изненадан, защото го прибрах само преди няколко месеца, и то като възрастен. И той слуша само мен!
