Отвори вратата с крак и бавно излезе от магазина. Тя носеше почти десет торби с домакински принадлежности.
Умът ми се състезаваше. Защо трябваше да купувам всички тези неща наведнъж, когато имаше магазин близо до дома ми? Света отново съжали, че е продала колата. Тя я караше.
После забременяла и родила син. Той пораснал и започнал да шофира сам. Не позволявал на майка си да шофира, защото казвал, че жена няма място зад волана, и обещал да я закара навсякъде, където трябва. Родителите й подаряват колата на Светлана като сватбен подарък. По-късно, когато се оказало, че любимият ѝ съпруг вози друга жена в колата, тя подала молба за развод. Тя била принудена да плаща за поддръжката на автомобила.
Парите не бяха достатъчни. Затова беше решено да го продадем. Накрая тя напусна магазина. Изведнъж, докато шофирала приближаващ автомобил, Света видяла бившия си съпруг с приятелката му на предната седалка. Света беше много горда и не обичаше да губи, затова реши да действа.
Голям черен джип спрял зад колата на бившия ѝ съпруг. Тя изтича до него, отвори задната врата, бързо хвърли чантите си на задната седалка и лесно скочи на предната пътническа седалка. Шофьорът беше изненадан от всичко това. Но още по-голяма беше изненадата му, когато Света се наведе и го целуна. Тя го погледна умолително.
На шофьора тя прошепна: “Да се махаме оттук, бързо”. Колата потегли рязко. След като потегли известно време, джипът спря.
Шофьорът му попита с усмивка: “Дали да не се оженя за теб сега?” Света се изчерви, после изведнъж се разплака и започна да обяснява ситуацията. Излязоха някои фрагменти.
Спомняше си, че е видяла бившия си съпруг и е искала да му се разсърди, без да иска да изглежда зле. В края на разказа си съпругът ѝ бил готов да се застъпи за нея с юмруци. Няколко месеца по-късно те се оженили.
С течение на времето те се превърнаха в страхотна двойка. Но Света все още не може да кара сама кола. Те очакват ново попълнение в семейството си…
