Кирил летеше на крилете на вятъра. След две години, прекарани в чужбина, той най-накрая се завръща у дома, където го очакват съпругата, двете му дъщери и майка му.
Майката на Кирил живееше при тях, тъй като се канеше да роди дете, за да си купят тристаен апартамент и да заживеят заедно, защото така щеше да е по-забавно и интересно, а и щеше да е по-лесно и по-удобно да се грижи за майка си, ако живееха под един покрив. Щом Кирил влезе, дъщерите и съпругата му го прегърнаха, целунаха го и започнаха да ровят из вещите му в търсене на подаръците си.
Кирил се изненада, че майка му не се е срещнала с него. Жена му казала, че е в курорт, а той ѝ повярвал и се успокоил. Изминали три седмици, но от майка му нямало никакви новини, а и тя не отговаряла на телефона. Кирил отново попитал жена си къде е майка му, а тя ядосано му отговорила, че е непоносимо да живее със свекърва си, която постоянно боледува, подкосява се и ги притеснява с присъствието си. Къде беше майка му, имаше ли храна и къде да живее
– Кирил не знаеше, защото съпругата му също беше скрила документите от нея, преди да я изхвърли през вратата. Без да каже нито дума, Кирил излезе да потърси майка си. Търсил два дни и на втория ден видял майка си да седи на пейка в парка и да плаче с наведена глава. Мъжът коленичил пред майка си, извинил ѝ се и целунал ръцете ѝ.
След като прегърнал майка си, той се обадил на съпругата си и ѝ казал да се махне от къщата, преди да са пристигнали, защото не искал да я вижда в живота си. Кирило все още не съжалява за решението си.
