Когато наближаваше 90-ият рожден ден на баба ми, реших да организирам нещо специално. Да отбележа този момент не само с торта или поздравителна картичка, а да създам семеен албум, който да се превърне в истинска реликва, която да се предава от поколение на поколение. Започнах да събирам снимки от стари семейни архиви, да се свързвам с далечни роднини и семейни приятели. Но това, което ме привлече най-много, беше идеята да напиша малки истории за всеки роднина. “Бабо, разкажи ми за леля Маша”, попитах аз, разглеждайки една стара черно-бяла снимка.
“О, Маша… Тя беше толкова забавна! Винаги измисляше различни игри за нас, когато бяхме деца”, каза баба ми с усмивка.
Всяка история, която ми разказваше, разкриваше нещо ново за моите роднини. Оказа се, че чичо ми Витя на младини е бил шампион по бокс, а леля ми Елена, която винаги съм смятал за много строга, на младини е пътувала по целия свят и дори се е занимавала с алпинизъм! “Знаеш ли, че дядо е писал стихове?” – попита ме изненадано майка ми, когато ѝ показах снимка на младия ми дядо. “Не, това е новина!” – отговорих аз.
И имаше много такива открития… Албумът беше готов навреме и аз го занесох на празника. Всички роднини се събраха наоколо, за да го разгледат и да си спомнят за доброто старо време. “Вижте, това съм аз!” – извика леля Света и посочи едно младо момиче в модна рокля.
“А това съм аз и дядо ми на сватбата!” – възкликна баба ми, сочейки бледа снимка на млада двойка. Този албум се превърна в истинско съкровище за нашето семейство.
Но за мен той се превърна в нещо повече. Позволи ми да видя семейството си от друг ъгъл, да го опозная по-добре и да го обичам още повече.
