Оказва се, че той е роднина на съпруга ѝ. Николай разцъфна, когато видя Светлана, а после се приближи до младоженеца и започна да говори тихо, за да не го чуят хората… Същия ден Светлана дойде в къщата на баба си в селото. Тя работеше в областния център, на почти сто и петдесет километра, като медицинска сестра в болница.
Затова рядко посещаваше баба си. Обикновено идвала да помага при сеитбата, обработката и прибирането на реколтата. Но преди два дни тя реши просто да отиде на гости. Така че изпече любимия сладкиш на баба си, купи няколко бонбона и дойде в селото.
Светлана нямаше търпение да се разходи из есенната гора и да набере гъби, за да си направи вкусен гъбен хайвер за зимата. Но най-много от всичко искаше да си почине. И сега тя е в гората. Сухите листа шумолят под краката ѝ, а някъде наблизо, кацнала на клона на красива бреза, кряка сврака.
Вятърът носи деликатен аромат на гъби.Момичето обичаше такива разходки, при които се наслаждаваше на невероятната есенна палитра от цветове и се отпускаше. Така се случило, че майка ѝ веднъж отишла в Италия. По-късно баща ѝ също се премества там.
Той не може да вземе дъщеря си със себе си заради документите. Светлана била много разстроена от това и с нетърпение очаквала следващата година, когато родителите ѝ обещали да я вземат. На тях обаче им се родило дете, братчето на Светлана, и те решили да оставят момиченцето при баба ѝ за по-дълго време.
“След година-две ще я вземем обратно – пише майката на Светлана на майка си, – защото имаме нужда детето да поотрасне малко, а и сме взели решение за законно пребиваване тук”. Година по-късно обаче в семейството се ражда още една дъщеря и родителите вече не споменават да вземат по-голямата си дъщеря със себе си.
Така че момичето израснало при баба си. По-късно тя постъпва в медицинско училище и работи в болница в продължение на четири години. Там среща първата си любов. Николай бил лекар и когато хората разбрали за връзката им, майката на любимия ѝ, която работела като началник на отдел, кратко и ясно обяснила на Светлана, че не може да се мери със сина ѝ.
Освен това я заплашила, че ще се погрижи да загуби работата си и няма да намери друга по специалността си в града. Отначало Светлана си помислила, че всичко ще отмине. В края на краищата един мъж не може да не се подчини на майка си и да изостави нея, своята любима.
Точно това обаче се случва. Отначало той не отговаряше на обажданията ѝ, но когато видя любимия си да тича в първия попаднал му офис, разбра. “Мама е права”, каза той веднъж, когато останаха сами в същия офис. Светлана не чу нищо. Тя избяга, за да не го чуе.
Премества се в друга болница и се опитва да забрави както Николай, така и чувствата си към него. С течение на времето болката и обидата бавно започват да отшумяват. Въпреки сухото лято, есента донесе богата реколта от гъби. Така момичето събрало голяма торба красиви гъби боровинки.
Но когато решила да прекоси потока, старите изгнили дъски поддали и тя паднала във водата. Тя била плитка, малко над коляното, но когато се опитала да се изправи, разбрала, че има фрактура. “Какво стана?”, чула тя, “Падна в потока? Един млад мъж застана пред нея.
Оказа се, че той е ловджия и тъкмо обикалял района си, когато видял Светлана. Разбрал, че е ранена, и започнал да ѝ помага да стигне до края на гората.- “О, не мога – издиша тя, когато беше само на сто и петдесет метра от пътя, – толкова много ме боли…” Тогава човекът я вдигна и я понесе.
Обади се на приятеля си и заедно отведоха Светлана в районната болница. Счупването било сложно и изисквало болнично лечение. Затова Зиновий често идваше да я посещава. След това започнал да ходи в областния център, където се разхождали из града и се наслаждавали на вкусен сладолед в кафенетата.
“Разбира се, че се съгласих – казва щастливата Светлана, – толкова много го обичам! Решихме да направим малка сватба в нашето село. Представете си изненадата ми, когато видях Николай сред гостите. Оказа се, че той е роднина на Зеник. Когато гостите започнаха да танцуват, Николай се приближи до Зеник.
Очите му бяха пълни с копнеж.- Зеник, погрижи се за нея – каза роднината. – Помниш ли, казах ти, че съм се срещал с медицинска сестра. И майка ми ми каза да я оставя и да се оженя за Люда? Значи Светлана е медицинската сестра. Тя е съкровище, което трябва да бъде защитено и което аз, глупакът, загубих.
Бих искал да мога да върна всичко назад, дори за миг! Послушах майка си и се ожених за Людка, която сега съсипва живота ми. Преписах всичките си пари и апартамента си на нея, глупако, а тя все още ми слага рога.” “Упс!” – каза Зиновий, – “Значи гадината, която се отнасяше толкова зле с моята Светлана, си ти?
Е, какво да кажа? “Аз съм виновен, че изгубих щастието си”, каза Николай. “Макар че… Светлана, скъпа моя, може би можем да започнем всичко отначало.” “Господин Николай, в живота започваме отначало само веднъж – отвърна Светлана.” “И благодаря на небето, че ми даде шанса да срещна Зиновий. Той е моето щастие! Благодарна съм и на съдбата, че ме спаси от теб.
