Преди година със съпругата ми сбъднахме дългогодишната си мечта: купихме къща в близост до нашия град с малка овощна градина. Мечтаехме за това от дълго време. Не е ли чудесно, че децата ще могат да тичат на чист въздух, а на трапезата ни винаги ще има продукти от нашата градина?
Всичко това имаше само един недостатък: след като купихме къщата, трябваше да ставаме по-рано, за да отидем на работа, но нямахме нищо против, защото си заслужаваше и нито за миг не съжалихме за покупката си. Малко след като официално се нанесохме в къщата, съседът ни, един прекрасен старец, почука на вратата ни, държейки вкусен черешов пай.
– Жена ти е отлична готвачка – опитах се да направя комплимент на дядо ми, но ситуацията беше неловка. – Тя не е с мен от седем години… – дядо ми погледна надолу, – но нищо, ти не си знаел за това, не бива да се смущаваш. Останахме до вечерта.
Дядо ни каза, че имал трима сина и петима внуци, но всички те били заети със собствените си дела в града и почти никога не си спомняли за дядо си. Дядо стана чест посетител в нашата къща, а ние – в неговата. Бяхме щастливи, че имаме такъв прекрасен съсед като него.
Дядо ми разказваше на жена ми тайната на най-вкусната си питка, аз му помагах в мъжката работа вкъщи, а жена ми ни готвеше и му помагаше в домакинството. Един ден жена ми с изненада разбра, че след седмица ще има рожден ден на дядо ми.
Купихме му хубав комплект за сладкиши, за да може да подобри дизайна на тортите си, наред с други неща. В деня “Х” дядо приготви много вкусотии, леко украси масата, покани ни и тримата седнахме около масата в очакване на семейството му.
Старецът се вълнуваше като дете, представяйки си момента, в който децата и внуците му ще почукат на вратата му. Седяхме около час или два, но гости нямаше. Жена ми и аз забавлявахме стареца, както можехме.
Почти успяхме: той се усмихваше от време на време, но ни придружи до вратата със сълзи в очите и сърдечни благодарности. Никога през живота си не съм виждал толкова тъжен, но в същото време толкова добродушен човек.
