Съпругът ми ми каза, че е подал молба за развод. “Ние сме заедно от 15 години. Ти не можеш да живееш с мен, затова си намерих друга. Съжалявам, Лид. Той опакова нещата си и си тръгна. Не се наложи да делим имуществото си, защото живеехме в моя апартамент, той просто взе част от спестяванията ни.
След като съпругът ми напусна, аз не исках да живея. Чувствах се като нещастна, бездетна и нещастна жена. Аз също исках деца и предложих на съпруга си да ги осинови, но той отказа. Благодарение на бившата ми свекърва разбрах при кого е отишъл съпругът ми.
Тя дойде при мен за разсада си. Жената сияеше от щастие. “Никога не съм те харесвала. Добре, че Володя се вразуми и те остави. Той се ожени за Светка, а тя вече е бременна. Така че поздравете ме, скоро ще стана баба – каза свекърва ми. Тя си тръгна и аз си легнах. Плаках до късно през нощта.
И тогава си помислих, че трябва да променя живота си. Резервирах си билет за Карелия. Резервирах къща в провинцията и се подготвих за пътуването. Когато излязох от къщата, за да отида на гарата, едно куче се затича към мен. Беше изтощено и ми стана жал за него.
Без да се колебая, взех кучето и отидохме на ветеринар. Те й поставиха инжекция, записаха храната, която трябва да купим, и ни пуснаха да си вървим. Преди пътуването спряхме в един магазин за домашни любимци. Купих играчки, нашийник и храна за новия си приятел.
В Карелия ни посрещна човек от военната база: “Не можете да водите кучета при нас. Трябваше да питате, а не да я водите”, каза той. Чувствах се толкова зле. Потеглихме към къмпинга в мълчание. Вечерта той се извини и се представи. Казваше се Денис и предизвика интереса ми.
Няколко дни по-късно той покани мен и кучето да прекараме време с него. Денис запали огън и на него изпекохме маршмелоу. Той ме накара да си спомня детството си. С баща ми често седяхме край огъня. Денис и аз започнахме да прекарваме време заедно всеки ден.
Месецът мина бързо. Не ми се искаше да си тръгвам. Денис искаше да останем. Беше много привързан към нас. Когато влакът беше на път да потегли, Денис падна на едно коляно: “Ще ми станеш ли жена?” “Не мога да ти родя деца”, казах му с тъга. “Искам само теб, а ако искаме деца, можем да ги имаме”, каза Денис. Тогава разбрах, че така изглежда истинската любов, а не като тази, която имах с бившия си съпруг.
