Иван беше най-малкият в семейството. Харесвало му да живее сред по-големите си братя, с които можел да играе и да се забавлява. Но те живеели в бедност, затова Ваня винаги прал на по-големите. Всички негови съученици му се подиграваха заради това. Наричаха го гладуващо момче и не го оставяха на мира.
Майка му работеше като обикновена медицинска сестра. Тя често поемаше допълнителна работа, така че Иван беше оставен сам на себе си. Неподреденият му външен вид даваше на децата още една причина да го упрекват. Той седеше сам на бюрото си.Учителите не го защитават, а му се подиграват.
Ваня се чувстваше много неудобно в такива ситуации. Но момчето получаваше отлични оценки в училище. Физиката и математиката били любимите му предмети. А хуманитарните науки бяха лесни за Ваня. Той запомняше стихотворения наведнъж. Веднъж Иван говори на литературна вечер за Блок и от публиката се чуха гнусни реплики.
Той завършил речта си с достойнство, благодарил им за вниманието и в този момент някой се изплюл в лицето му със сдъвкана хартиена тръбичка. Тогава търпението на младежа се пречупило: “Ще съжаляваш за всичко! Обещавам ви! Ще порасна и ще купя училище с учители.
Вие разбирате всичко, но ще бъде твърде късно!” Той беше изпълнен със собствено превъзходство и публиката избухна в смях. Минаха години. Иван се дипломира успешно в университета. Започва собствен бизнес и благотворителна организация, която помага на семейства с ниски доходи.
Животът му върви добре: семейство, кариера, здраве. Един ден заминал за родното си село и видял, че училището му е затворено. Оказало се, че сградата е обявена за аварийна и децата били принудени да посещават занятия в съседно село.
В този момент една сълза се търкулнала по бузата му и той си спомнил за всички подигравки на съучениците и учителите си. Иван не можеше да позволи това да се случи. Той, разбира се, се бореше с нелепите мисли, прогонваше коварните планове да постъпи разумно.
Родителите му го бяха възпитали правилно, отмъщението му беше чуждо, така че състраданието към хората надделя. Той отмени всички срещи, обади се на помощника си и му показа хода на работата. Той не само финансираше ремонта, но и контролираше всички етапи.
Директорът и всички учители гледали на своя възпитаник с възхищение. Те си спомниха и как са отровили детството му и в този момент изпитаха срам и разкаяние. Учителите се страхуваха да се обърнат към него, но той сам го направи, като каза: “Благодаря ви за уроците на живота!
