Сега, скъпи читатели, имаме научна основа, за да избягваме с чиста съвест “любимите роднини”. И ако някой от прекалено активните ви роднини ви упрекне: “Защо дори не дойдеш да помогнеш на леля си да изкопае картофите?” или “Наричаш ме снаха, но не ме каниш на гости”, не се колебайте да им изпратите в месинджър проучване на холандски учени.
Публикувано, между другото, в авторитетното списание Social Psychological and Personality Science. Реклама И така, според изследването, проведено от психолозите Олга Ставрова и Донинг Рен от университета в Тилбург, ежедневното близко общуване с роднините… влошава здравето и увеличава риска от смъртност.
Изследователите стигат до този неочакван извод, след като анализират анкети и наблюдения на 50 000 участници в Европейското социално изследване от 1984 г. насам. Оказало се, че участниците, които намалили общуването с роднините си до 1-2 пъти месечно, значително подобрили психическото си състояние.
А тези, които били принудени да общуват с тях по-често или дори да живеят с тях, много по-често страдали от ниско самочувствие, неудовлетвореност от живота, раздразнителност, депресия и нервност. В същото време пълната липса на общуване с роднините също оказвала негативно влияние върху психологическото състояние, както и необходимостта да се виждат с тях всеки ден. Идеалният вариант, както се посочва в статията, е да се общува с роднините веднъж месечно, а с най-близките – веднъж седмично.
Това помага да се избегне “нискокачественото” общуване, което се възприема като задължение, а не като удоволствие, предизвиква стрес и увеличава риска от преждевременна смърт. Ето защо нашето “Искаш ли да умра върху тези картофи?” в отговор на упреците на леля ми е, разбира се, шега, но със зрънце истина.
