Бях на 20 години, съпругът ми, синът ми и аз се разхождахме вечер в парка с детска количка и си говорехме за различни неща, когато чухме женски писък. Без да се замисля, съпругът ми побягна в тази посока; аз го последвах. На пътеката имаше момиче, което се държеше за едно дърво, а до него стояха двама мъже – единият грабваше чантата на момичето, а другият я държеше за гърлото и стигаше с ръце под роклята ѝ.
Първият мъж внезапно удари този, който държеше момичето; то изкрещя и умря. Вторият мъж изпуснал чантата си от изненада и веднага бил ударен в челюстта. Той паднал, а мъжът скочил към първия мъж и отново го ударил по главата. Общо взето, сега двамата мъже лежаха на тревата; мъжът покри гърба на момичето и се приготви за по-нататъшна схватка.
Но до схватка не се стигна. Вторият мъж се събудил и изкрещял: “Това е, човече, това е! Взех приятеля си и го измъкнах. Затичахме се към момичето и започнахме да я успокояваме; забелязах, че е бременна – коремът ѝ вече беше толкова голям. Така че я настанихме на една пейка, дадохме ѝ вода, вразумихме я и я отведохме вкъщи.
Тя ни беше много благодарна. Около седмица по-късно тя и съпругът ѝ се срещнаха с нас в същия парк. Съпругът ѝ се приближи до мен, стисна ми ръката, благодари ми искрено, че съм спасил съпругата му, покани ме на гости, каза, че ако има нужда от нещо, да му се обади, и ми даде телефонния си номер. Не се възползвахме от предложението им, защото скоро се преместихме в друг район и някак си всичко се изгуби и забрави.
23 години минаха, синът ни порасна и започна да се среща с едно момиче – мило, възпитано, красиво. Много я харесвахме и често измъчвахме сина си, на шега, кога ще се запознаем с родителите ѝ – беше време за сватба, не можехме да изпуснем такова момиче.
И тогава се случи нещастието – съпругът ми получи инфаркт, откараха го в болница, диагностицираха го с хронична сърдечна недостатъчност, имаше нужда от сърдечна трансплантация и много пари за операция.
Това, което имахме по онова време, не беше достатъчно, затова започнахме да събираме от роднини; и тогава дойде синът ми, каза, че е разказал на приятелката си за нашата група, тя има заможни родители, и те предложиха да помогнат. По онова време си мислех: “Каква ужасна причина да се опознаем”.
И така, родителите на момичето дойдоха в болницата на съпруга ми, за да го посетят и същевременно да поговорят с него.
Честно казано, аз не ги познах, но те веднага разпознаха мен и съпруга ми, въпреки че бяха минали толкова много години. Щом влязоха в отделението, те се спряха и се погледнаха; тя започна да плаче, а той се приближи, стисна ръката на съпруга ми, обърна се към мен и каза: “Ще ви дадем толкова пари, колкото ви трябват.
Вече сте се досетили, че това беше същото момиче и нейният съпруг, които бяхме спасили. Бяхме толкова развълнувани, че думите не могат да го опишат. Хората си спомняха за нас от толкова много години, а децата ни щяха да вържат възел. Невероятно е, но се случва.
Съпругът ми претърпя операция, сега се възстановява, семейството ни скоро ще се ожени и освен прекрасна снаха, имаме и прекрасни приятели.
