Отношенията ни се промениха през последните години, особено след избухването на войната. Аз съм в отпуск по майчинство, а съпругът ми работи дистанционно. От сутрин до вечер се грижа за къщата, гледам дъщеря ни, готвя и чистя.
Съпругът ми смята, че основните му задачи са да спи, да се храни и от време на време да отговаря на телефона. Освен това често посещава внучката си от първия си брак и после ми разказва за нея: коя е била първата ѝ дума, как се учи да различава цветовете. Имам чувството, че той смята внучката си за вундеркинд, но почти не обръща внимание на дъщеря ни.
Дразня се от поведението му, станал е толкова скучен. Няма други интереси освен телевизора, дивана и пушенето на балкона. Разговорите му вече звучат като на стари хора, а на личната си хигиена обръща все по-малко внимание.
Когато наскоро му обърнах внимание на това, той се обиди и каза, че е трябвало да си потърся някой по-млад. А после каза, че трябва да съм щастлива, че се е оженил за мен, защото на 30-годишна възраст никой нямал нужда от мен. Сега почти не си говорим и се страхувам, че той изобщо няма да иска да се върне към активния живот. Става непоносимо да понасям всичко това.
Защо не забелязах преди, че изглежда и се държи като възрастен човек? Дори баща ми, който е с 10 години по-възрастен от него, е много по-жизнерадостен. Все по-често мисля за развод, но ми е жал за дъщеря ми.
Понякога дори завиждам на бившата му съпруга – тя живее сама в техния апартамент, той е купил къща за дъщеря си от първия си брак, а за мен и дъщеря ни не жали пари. Той отделя някакви пари за битови нужди, но за всичко останало трябва да моля.
А ако родителите ми ми преведат някакви пари, той изисква отчет за това как съм ги похарчила. Имам чувството, че нещата могат само да се влошават. Може би трябва да се разведа сега, докато съм млада и дъщеря ми още не разбира всичко?
