Когато пътувам сама, изтеглям предварително телевизионни предавания, взимам със себе си книги, правя си оптимистичен плейлист и тръгвам. Времето за пътуване (което в моите дестинации е не повече от четири часа) минава неусетно, а аз мога да се отпусна дори докато седя и да се наслаждавам.
Но ако пътувам с деца, предпочитам купе, особено на връщане. В края на краищата преди пътуването обикновено правим дълга разходка из града, а във влака всеки иска да си опъне краката. Ние сме трима и аз се опитвам да купя цялото купе. Не съм социопат, но когато пътуваме като семейство, не искам да общувам с непознати. Така е по-спокойно за нас и за другите.
В края на краищата, всеки има различни предпочитания по време на път: някои искат да спят, други да ядат, трети да гледат филми, четвърти просто да гледат през прозореца.
А някои хора пътуват с деца, които са по-малко спокойни от моите. Аз също не искам да пътувам с тях, съжалявам. Наскоро, на връщане, срещнахме такова хиперактивно дете, че дори съседното купе ме умори.
Представете си само: дете тича в чуждото купе и крещи: “Здравейте! Как се казваш?”, докато спях. Когато станах и заключих купето, той започна да чука и да крещи, докато не намерих родителите му и не ги помолих да гледат детето по-внимателно.
Трудно е да се пътува в един вагон с такъв човек, а в едно купе щеше да е непоносимо. Затова за мен има само един начин да пътувам с обикновен влак – със социална дистанция. Винаги съм си купувал четири билета вместо три и никой никога не се е оплаквал. А през май се качихме във влака, показахме документите си и кондукторът попита: “Защо сте взели две места за детето си вместо едно?”
“Защото исках да купя цялото купе!” “Защо за детето, а не за себе си?” “Защото така е написано в приложението, а цената на билета е една и съща. Знаете ли, за вашата компания детето ми вече не се счита за дете, а билетът се продава на пълна цена, така че това е странен въпрос.” И тогава кондукторът каза: “Не е хубаво да се прави това. Трябва да се забрани.
Заради такива хора може да няма достатъчно места.” Ако нямах деца, щях да му обясня по популярен начин къде трябва да постави мнението си и колко пъти може да го обърне.
Но, опитвайки се да бъда любезен родител, казах, че когато го забранят, ще поговорим. Междувременно провери билетите, върна документите и ние се отправихме към нашето купе, за което бях платил изцяло. Тази ситуация, разбира се, ме ядоса.
Първо, това не беше влак, пътуващ на юг, и влакът далеч не беше пълен. Второ, какво значение има това, другарю кондуктор? Платих си за място, което няма нужда да бъде подготвяно или почиствано. Дали думите му ме накараха да се разкайвам? Нито за миг.
Железниците трябва да се замислят за съвестта си, когато се питат защо имат недостиг на влакове, а билетите не стигат за всички. Купувал съм и ще продължа да купувам толкова билети, колкото са ми необходими за удобство. Това ще бъде ли забранено?
Силно се съмнявам. Хората могат да се възмущават колкото си искат, че “майсторите, които купуват всички купета за един човек”, трябва да бъдат забранени, но мисля, че железницата се интересува преди всичко от парите. Дали четирима души са платили за местата, или трима, двама, един – каква е разликата?
