След катастрофата в Чернобил тя напуска родния си град, но скоро се завръща. Мария Василенко, на 84 години, живее в Чернобил от 36 години. Живее сама и сама се грижи за домакинската работа. Мария принадлежи към категорията хора, които се наричат самонастанили се.
Въпреки че в действителност те просто са се завърнали в родните си места, а много от тях – в предишните си домове. Преди катастрофата в Чернобил Мария Василенко и съпругът ѝ са живели на Киевската улица.
Жената разказва за трудностите, с които се е сблъскала след инцидента, когато е трябвало да се скитат на различни места.
“Аз съм от село Копачи. Работех там преди бедствието. Тя е работила като чистачка в училище в продължение на 30 години. Последвах съпруга си в Чернобил, в неговата къща. Заживяхме там. Когато разрушиха къщите в Копачи, се разплаках, защото бяха останали две от нашите къщи. В тях вече никой не живееше, защото майка ми почина преди бедствието, но това беше нашата земя…
Къщите бяха разрушени и погребани, а сега ги няма…”, спомня си Мария Василенко. След експлозията в атомната електроцентрала жителите са евакуирани, а семейство Василенко известно време живее в Чернигов, Киев и Днипро.
В Днипро временно живеят в общежитие, след което отиват в Чернигов, където живее сватята ѝ. В къщата обаче нямало достатъчно място, затова решили да се върнат. “Аз бях първият, който пристигна. Останах невидим сред ликвидаторите, които се връщаха от нос Зелени.
Същия ден тя потърси работа и на следващия ден започна работа в гаража на станцията в Чернобил. Работих там като чистачка в продължение на 16 години”, споделя спомените си тя. Няколко години след завръщането си в Чернобил Мария губи съпруга си.
“Съпругът ми също се върна и си намери работа. Той почина четири години по-късно, през 1990 г.
Погребан е в Чернобил, зад железопътната гара. Живея тук сама от 31 години”, казва Мария. Мария Василенко има син, който живее със семейството си в Бориспол. Тя обаче няма намерение да напуска Чернобил. Казва, че е свикнала с тази земя. Ще остане тук, въпреки че признава, че не ѝ е лесно да управлява стопанството на такъв голям парцел
. Особено трудно й е да събира дърва за огрев. Мария има роднини, но те живеят далеч. Никога не е искала нищо от тях и почти не се е оплаквала от нищо, въпреки че е ясно, че животът ѝ не е лесен. От всички блага на цивилизацията тя разполага само с телевизор и мобилен телефон.
