Така се случи, че през целия си живот се въртях като катерица в колело. Отгледах сама децата си, помогнах им да влязат в колеж, омъжих ги за всички. Живеех само за децата си. Съпругът ми ми помагаше малко, но в повечето случаи не се притесняваше много.
Разбираше, че така или иначе мога да се погрижа за всичко, така че напълно го мързеше да се пенсионира. Аз все пак продължих да работя, за да мога все още да купувам подаръци за внуците си и да купувам добра храна за къщата. Но съпругът ми реши, че пенсията има причина, че е време да си почина.
Затова започна да си почива отстрани на дивана пред телевизора. Сега работя сама вкъщи и имам време да почиствам след работа и да приготвям вечеря. А когато се прибера вкъщи, съпругът ми може просто да вземе цялата вечеря и да я изяде. А аз стоя до печката, студена и изтощена.
На него не му пука, продължава да си почива, да яде храната ми и не ми помага по никакъв начин. Тогава моят приятел ме посъветва да разделя неговата и моята храна. Казах на съпруга си, че съм на специална диета и че не бива да докосва храната в тенджерите в хотела.
Той беше глупак, че ми повярва. Сега купувам висококачествено месо и готвя интересни ястия.Мога дори да купя за съпруга ми такива с изтекъл срок на годност, да добавя повече подправки и той да ги изяде. Същото е и с макаронените изделия: купувам му евтини и твърди макарони, а за себе си – най-добрия сорт.
Скривам сирене и колбаси в буркани с кисели краставички и съпругът ми не поглежда там. И докато той е в гаража с мъжете, аз бързо изваждам храната си и я изяждам. Или пък пия чай със сладкиши. И съпругът ми не подозира нищо. И аз не се срамувам от него. Ако иска да се храни както трябва, трябва да си носи парите вкъщи, а не да ги дъвче за моя сметка.
