Затова този път, на този специален за семейството им ден, тя реши да изненада любимия си Юрчик. На сутринта остави любимия си да спи по-дълго, не го събуди рано и му направи закуска. Юра взе бърз душ, свари си силно кафе и след един сандвич отиде на работа. Слънцето вече грееше през прозорците, докато не събуди Оксана: “Уау, вече е девет. Днес си поспах”, каза си тя в празния си апартамент. Аз съм такава мърлячка. Поне можех да направя кафе на Юрчик. Всичко е наред. Ще се опитам да наваксам. Мислите ѝ, както и тези на Оксана, се лутаха хаотично из апартамента.
След като почисти стаята, тя отиде в кухнята, за да направи любимите чийзкейкове на съпруга ѝ. Когато отвори вратата на фризера, веднага се сети какво още щеше да приготви за любимия си. Това щели да бъдат пържоли с пържени картофи, които, между другото, също са му любими. Бръмчейки щастливо – понякога в унисон, понякога не в тон – на любимите си песни, които звучаха в слушалките ѝ, тя се втурна из кухнята, за да приготви всичко за вечерята.
След като грижливо сложи всичко в тави, увито във фолио и кърпи отгоре, Оксана отиде в спалнята, доволна от работата си. Извади от гардероба една от любимите си червени рокли, сложи ярък и същевременно фин грим, обу обувките на висок ток и на крилете на късмета отиде в компанията на съпруга си, за да го изненада. В офиса на Юрий нямаше никой. Жената реши да изчака, докато срещата на любовника ѝ приключи.
Тишината в офиса беше прекъсната от вибриращия звук на мобилния телефон на съпруга ѝ върху бюрото. Оксана нямаше навика да “рови” в телефона му, защото винаги се беше доверявала на любимия си. Въпреки това реши да провери дали няма нещо спешно. Това, което видя и прочете, просто я зашемети: “Подготвих всичко. Не мисля, че тя ще се досети.
Вечерта трябва да е незабравима.” А изпращачът беше Ланочка. Воал от въшки покриваше очите ѝ. Оксана избяга от кабинета на съпруга си. Тя не усещаше земята под себе си. Чувстваше се потъпкана. Беше жестоко. Жената изхвърли една по една закачалките от гардероба на съпруга си. Те миришеха на него, на нейния смисъл на живота, който за част от секундата се беше превърнал в чужд. Как можеше? Изневеряваше ѝ, а тя дори не подозираше.
Нейният Юрий, винаги толкова внимателен и чувствителен, как можеше така добре да се преструва и да крие афера с друга жена? По случай годишнината от сватбата им този ден Юрий се върна от работа по-рано. Прекрачва прага на спалнята си и замръзва на място, като изведнъж изпуска на пода ваза с орхидея за любимата си. Неговата Оксана лежеше на леглото, сред разпилените му вещи, и беше сляпа за света зад сълзите си. “Скъпа, какво не е наред?” – той изтича при нея.
“Как можеш да се държиш така, сякаш не знаеш причината? Ти ми изневеряваш. Мразя те! Никога няма да ти простя! Бях в работата ти и видях това проклето текстово съобщение. Хубава вечер с Ланка. Върви! – Оксана, никога не съм ти изневерявал с никого. Обичам те.” – “Не вярвам…” – “Остави ме да довърша!”
Юрий вече беше изкрещял, като сложи ръка на устата ѝ, защото изглеждаше, че Оксана не го чува, а само себе си.” – “Ланочка е сестра ми Светлана.Можете да проверите, имате нейния номер. Помолих сестра ми да ни резервира маса в един ресторант за десетата ни годишнина. По нейна идея децата ни щяха да отидат при нея за уикенда, за да бъдем заедно. Как можеш да мислиш така за мен, глупаво момиче? Оксана преглътна горещите сълзи и накъсаното ѝ дишане бавно се успокои. Чувстваше се толкова смутена, уплашена и щастлива едновременно.
Всъщност я обзе странна смесица от чувства. Тя искаше да каже нещо, но не можеше да намери думите. Облегна се на любимия си, опирайки се на гърдите му, и го притисна силно, може би толкова силно, колкото никога преди. Юри отвърна с още по-силна прегръдка. Той прокара ръце през косата на любимата си и нежно я целуна по върха на главата. – “Да отидем ли на ресторант? Масата е резервирана за седем, а сега е половин час след шест” – Юра беше първият, който наруши мълчаливата идилия, продължила повече от десет минути. “Ще се облека бързо.
Но какво ще правим с бъркотията, която направих?” – попита Оксана, присвивайки очи от срам. Утре ще имаме ден за общо почистване. Дори съм си взела почивен ден. И днес се наслаждаваме на почивката си. Обичам те, скъпа моя. И винаги ще те обичам. Никога не се съмнявай в това – очите на Юри искряха от искреност. …
Спомените се върнаха при Оксана. Тя избърса нежеланите сълзи – сълзи на щастие. Добре, стига вече със спомените. Съпругът ми е на път да се прибере от работа. Патицата се пече във фурната, а стаята е изпълнена със семеен уют и любов. “Дано Бог да даде на всички такъв щастлив брак като моя”, мисли си Оксана, докато прелиства всички страници на фотоалбума им. Съпругът ѝ и порасналите им деца вече стояха на прага. А очите му, точно както преди пет, десет, двайсет години, горяха с огъня на любовта. Също като нейния.
