Децата ми решиха, че трябва да ги издържам на старини, защото баща им ги е научил на това. Някога имах добър брак и никога не съм имал никакви нужди. Съпругът ми печелеше добри пари, а на мен не ми се налагаше да работя – грижех се за къщата и възпитавах децата. Михайло имаше бизнес: купуваше коли в Полша или Германия, поправяше ги и ги продаваше.
Те имаха всичко, което искаха. Когато пораснаха, съпрузите им купиха апартаменти и организираха луксозни сватби. Така свикнаха, че всичко се прави за тях. Ако искат да отидат на море, отиват. Ако искат скъпи телефони, те ги получават. Михайло направи всичко, за да зарадва децата.
Но сега плодовете на това възпитание са довели до много проблеми. Поне уважаваха съпруга ми, но към мен се отнасяха като към слугиня, защото не им давах пари. Изискваха от мен да приготвям любимата храна на всички, да им пера дрехите и да чистя след тях. Самите те не правеха нищо вкъщи.
Когато Михайло почина, децата веднага започнаха да делят наследството. “Изгониха ме от къщата, която по-късно беше продадена.” “Защо ти трябва толкова голяма къща? Не си я спечелил, баща ти е направил всичко!” – казаха те. децата похарчили парите от продажбата на къщата, за да си купят коли.
Бях приютена от един приятел, който ме посъветва да отида на работа, защото не бива да разчитам на децата си. Аз направих точно това. Вече три години работя в Италия и спестявам всичките си пари за жилище и за пенсия. Тук намерих много приятели, всички те са украинци и дори няколко жени от нашия регион. Работата ми също е добра – помагам на една възрастна жена и се грижа за дома ѝ. През годините никога не съм се прибирала вкъщи, дори по празниците.
Защо да го правя? Нямам собствена къща. Преди няколко дни синът ми ми се обади изневиделица. Оказа се, че не е в състояние да издържа бизнеса на баща си и е взел много заеми. Тъй като работя в чужбина и според него печеля достатъчно, той реши, че аз трябва да изплатя дълговете му. “Татко винаги ни е помагал, но ти никога не си го правил!
Сега поне би могъл да се поправиш и да ни помогнеш!” – изкрещя той. Казах му: “Не ви дължа нищо. Всички деца се грижат за родителите си в напреднала възраст, а ти мислиш само за себе си. Е, аз също ще мисля за себе си! Оттогава децата ми дори не са ме споменавали. За мен е болезнено да осъзная, че имам толкова неблагодарни деца. Надявам се, че един ден те ще осъзнаят каква грешка правят. Междувременно работя, за да се издържам, защото нямам на кого другиго да разчитам. Не съм ли права?
