Отгледах сина си сама, защото съпругът ми ни напусна, когато детето беше още малко. Живеехме заедно в моя двустаен апартамент. На Дамян не му липсваше нищо, освен това винаги ми казваше, че ще порасне и определено ще направи всичко, за да улесни живота ми. След това се ожени добре.
Помагаше ми финансово, въпреки че не казваше на съпругата си за това.
Животът ми изглеждаше прекрасен: най-накрая можех да се грижа за себе си. Синът ми си беше намерил много хубаво момиче със собствен апартамент, така че се премести при нея. Изведнъж обаче всичко се промени!
Живели заедно 7 години, всичко изглеждало наред, но изведнъж снахата подала молба за развод. Разбира се, това ме изненада, все пак бяха живели заедно толкова дълго! Да, синът не е богат човек, но има стабилна работа.
Както и да е, те се разведоха и той се премести при мен. Какво да кажа? В началото всичко беше наред, но после започнаха да излизат наяве някои неща, които, честно казано, изобщо не ми харесваха. Синът ми работи само няколко дни в седмицата, а останалото време прекарва с приятелите си. Само че не някъде из града, а в моята къща. Апартаментът ми прилича на бърлога!
Едва наскоро се пенсионирах, така че искам тишина и спокойствие, но те винаги вдигат шум. Имам чувството, че Дамян не разбира, че тишината е важна за мен. Говорила съм с него за това. Има тишина за ден-два и после пак е същото.
Струва ми се, че снаха ми е постъпила правилно, като се е развела с него! Сега се чудя какво да направя, за да го накарам да се изнесе отново. Знам, че е ужасно – в края на краищата той е мой син! От време на време се въздържам, защото не искам да го нараня, но не мога да функционирам повече така.
Сърцето ми се къса, защото Дамян не иска да се постави на мое място. А аз от своя страна нямам никакво влияние върху него. Надявам се, че той ще се изнесе и ще се ожени отново, тъй като е само на 30 години. Честно казано, не разбирам кога е успял да се промени. Той изобщо не мисли за семейството си, за децата, а само за партита с приятелите си.
Когато бях на неговата възраст, животът ми беше съвсем различен. Тогава ми се роди син. Нямам представа какво да правя. Един приятел казва, че трябва да му намеря апартамент и да му предложа да се премести, защото искам да живея сама.
Другата приятелка ме съветва да не го правя, защото смята, че тогава синът ми ще се разсърди и няма да ми помага на стари години. Като цяло се чувствам изгубена.
