Ира разказваше на всички, че има идеалния съпруг: няма лоши навици, ходи на басейн, грижи се за градината, облича се вкъщи и е в най-добри отношения със свекърва си. Няма никакви подутини на корема, дори коремните мускули са видими. Той е страхотен готвач и за Айра е непосилна задача да се скара с него.
Един ден те отиват на гости на стария си приятел Бори. Но след един час Ира шумно каза, че е уморена и иска да се прибере вкъщи. Борис не искаше да тръгва, затова извика такси за жена си: “Цялата в зловещи мисли, Оля отваря вратата, като затръшва силно ключовете.
И тогава Боря идва да го посрещне и с усмивка му казва: “Победих те! Ще пиеш ли чай? Как живеете? Вече десет години! “Но трябва да разбереш, че той наистина е съвършен, такива мъже съществуват. Вчера бяхме в едно кафене и ни обслужваше една летяща сервитьорка. Той дори не повдигна вежда.”
“Да, Оля, трудно ти е. В края на краищата една жена винаги трябва да има възможност да се скара малко със съпруга си. Да се обижда, да се дуе, да крещи. В противен случай ще се побъркате.
Идеалният мъж е истинско страдание, постоянна болка.” Знаех къде работи Боря, затова отидох да го видя и го убедих да изпием по едно кафе.
Когато се разсея за момент, пъхнах в джоба му бележка с подпис “Танечка”, с телефонния му номер и напръсках хартията с парфюм. Какво ли не бихте направили за един приятел!
На следващия ден Айра се обади сама: “Той се прибра вечерта, показа ми едно листче с номер и каза, че това е глупава шега. Извини се и отиде да сготви вечеря.” Горкият Айра. Не знам как да й помогна. Предстоят й още много години на страдание.
