Съседката ми Марина е отгледана само от баба си. Тя няма родители от самото си раждане, майка ѝ умира след раждането, а баща ѝ не може да понесе мъката и я последва. Останала е само силната ѝ баба.
Така се случило, че в гимназията Марина започнала афера със син на богаташи. Той тъкмо минаваше през града ни. Когато разбра, че Марина е бременна, точно преди завършването на училището, й даде пари, за да се отърве от бебето. Но Марина не искаше да го направи.
Тя използва парите му, за да си купи детска количка и креватче, и ражда собствените си деца. Тя ражда две момичета наведнъж. Баба ѝ била единствената, която подкрепила Марина в труден момент. Всичките ѝ приятели ѝ обръщат гръб, учителите в училище я осъждат, а съседите ѝ шепнат зад гърба ѝ.
Междувременно Марина започва да работи на половин работен ден, където може. Тя миеше подове и чинии.
Беше много уморена, но трябваше някак да изхранва двете си дъщери и баба си. Когато момичетата тръгнали на детска градина, Марина отишла в университета, а вечер продължавала да мие чинии в едно кафене.
Олег се връща от армията в университета. Двамата с Марина бяха по-възрастни от състудентите си, гледаха на света по различен начин, бяха по-сериозни. Олег започна много да помага на Марина. Тя си мислеше, че той се държи с нея просто като с приятел, но се оказа, че Олег изпитва нещо повече.
Шест месеца по-късно той признава чувствата си и те са взаимни. След като завършват университета, Марина и Олег се женят и той изобщо не се плаши от факта, че вече имат две деца. Марина има трето дете от Олег – момче. Така те създават голямо и силно семейство.
