Агнес се събуди рано сутринта. Тя просто лежеше в леглото и слушаше какво се случва в къщата. Навсякъде цареше тишина. Имаше чувството, че е сама в целия свят. Самотата плашела жената. Чувството, че е безполезна за никого – това било ужасно!
Въздъхвайки, Агнес се обърна на другата си страна и погледна към стената. Тапетите не изглеждаха много добре – щеше да е добре да се пребоядисат. Беше планирала да освежи апартамента, но все не можеше да се реши да го направи.Вчера почина любимото куче на една жена.
Тя и Нутка живеели заедно от 15 години. Кучето е било истински приятел и верен спътник на Агнес. Може би за Агнес е било странно да разговаря с животно, но й се струваше, че никой няма да я разбере по-добре от Нутка. Освен това, с кого другиго да разговаря, когато винаги е сама
Сега любимият ѝ лабрадор си беше отишъл. Защо трябваше да става от леглото и да се занимава с ежедневните си задължения? Какво щеше да промени?
Жената затвори очи, припомняйки си момента, в който синът ѝ ѝ подаде малко кученце. Орехчето беше подарък за рождения ѝ ден. Агнес си спомни как в този ден чакаше гостите си, приготвяйки множество различни ястия.
Беше много шумно. Малката ѝ внучка се смееше шумно и тичаше наоколо, а синът ѝ говореше със снаха ѝ за различни неща. Това било придружено от плахия лай на едно кученце. После цялото семейство се срещна за последен път. Синът никога повече не посетил майка си.Внучката беше пораснала. Чудя се как ли изглежда сега? Сигурно е много красива, също като баща си. Агнес все още си спомняше. Дамян, синът ѝ, напълно беше забравил за нея. Последният им разговор беше следният:
– Какво искаше, майко? – Тя чу раздразнения глас на сина си. – Не мога да говоря сега. Ще ти се обадя по-късно.
След което той закачи слушалката. Майката чакала синът ѝ да ѝ се обади, но той не си направил труда да ѝ се обади обратно – нито вечерта, нито на следващия ден, нито след седмица, нито след месец.
Скоро Агнес започнала да се тревожи. Може би нещо се беше случило, а тя дори не знаеше нищо? Не беше най-добрата майка, ако поради гордост не можеше да се обади на единственото си дете. Тя отново набра познатия номер.
– Здравей, мамо. Нещо спешно? Не мога да говоря в момента, имам важна среща в работата. Съжалявам, но ще ти се обадя довечера. – отвърна весело мъжът и закачи слушалката, без дори да дочака отговор.
Възрастната жена все още седеше на стола си и слушаше кратките звукови сигнали. Опитваше се да разбере защо синът ѝ се държи така с нея. Бащата на Дамян е починал, когато детето е било само на пет години.
Агнес е трябвало да отгледа сина си сама, като го дарява с цялата си любов и нежност. Агнес смяташе, че трябва да направи всичко по силите си, за да направи детето си щастливо. Дамян е на 16 години. Той е добро и силно момче.
Агнес неочаквано се влюбва в мъжа, който живее в съседната къща. В продължение на една година те се срещаха тайно. Любимият ѝ я помоли да каже на Дамян за връзката им. Жената осъзнала, че ѝ е писнало да се крие от сина си. Разговорът се състоял.- Мамо, трябва да решиш: той или аз. Наистина ли искаш да предадеш баща си? Ако избереш любовника си, тогава ще си събера нещата и ще се преместя. Ще трябва да забравиш, че някога си имала син.
Така реагира Дамян. Агнес се уплаши, затова прекрати връзката с мъжа, когото обичаше. Животът започна да изглежда така, както преди. Няколко години по-късно синът срещнал красиво момиче в университета. Двамата се оженили.
Дамян помолил майка си да размени тристайния апартамент за два апартамента. Тя се преместила в едностаен апартамент, а младата двойка се преместила в двустаен апартамент. Скоро Агнес станала баба, като посвещавала почти цялото си свободно време на внучката си.
Съпругата на Дамян решава да се върне на работа възможно най-скоро, като не иска да остава в отпуск по майчинство. Агнешка обаче с удоволствие се грижела за детето. Изглеждаше, че всичко върви добре, докато накрая дойде денят, в който тя видя единственото си семейство за последен път.
Тогава жената решила да обърне внимание на снаха си, че трябва да прекарва повече време с детето си. В крайна сметка момиченцето изобщо не вижда майка си. Снахата явно била недоволна от думите на Агнес. Тя изведнъж започнала да се облича, за да се прибере у дома.
– Госпожо Агнес, вече нямаме нужда от вашата помощ – казала снахата, докато излизала от апартамента.
На следващия ден, както обикновено, Агнес отиде в дома на внучката си. Сънливата снаха отвори вратата.
– Нищо ли не разбра вчера? Мисля, че казах съвсем ясно: Моля те, не идвай повече при нас. Отсега нататък сама ще се грижа за детето.Тя затвори вратата пред носа на свекърва си. В този момент Агнес си помисли, че животът ѝ се разпада. Тя никога повече нямаше да види внучката си. Кучето помогнало на жената да не скърби. Нутка сложила муцуната си в скута на своята госпожа. Жената сложила телефона и прегърнала домашния си любимец. Сълзите сами се стичаха по бузите ѝ. Накрая синът ѝ се обадил.
– Здравей, мамо. Съжалявам, че не ти пожелах добро.
Агнес се опита да разбере какво правят, как се чувства внучката ѝ. но Дамян бързо каза, че всичко е наред, и приключи разговора. Сега жената лежеше в леглото и се чудеше какво да прави.
Дали да се обади на сина си и да му каже, че кучето ѝ е умряло и сега тя няма никого? Че би искала да види цялото семейство. Че ги обича и че много ѝ липсват. Агнес посегна към телефона, но изведнъж усети болка в гърдите.
Каква беше тази странна болка? Дори самото дишане я затрудняваше. Опита се да посегне към телефона, но изведнъж пред очите ѝ притъмня. Последното нещо, за което Агнес си помисли, беше, че никога повече няма да види сина и внучката си. Колко безсмислен е бил животът ѝ….
