В работата ни има нов служител. Тя е порядъчна и симпатична жена. Обади ми се в петък вечерта. – Здравей, Анна. Как си? – Добре съм. Как си? – Същото. Имаш ли планове за неделя? – Почивка вкъщи. – Това не звучи оптимистично. Предлагам нещо по-забавно.
Какво мислите за отдиха на открито? Хайде да отидем на вилата. Ще си направим барбекю. Ще си починем сред природата, преди да завали дъжд. Там е толкова красиво. Гора, чист въздух и всички останали удоволствия от живота на село. – Аз съм за това! “Благодаря ви за офертата.”
– Тогава сделката е сключена. Пригответе месото и ни вземете в неделя сутринта.В събота купих три килограма свинско месо и го мариновах. Купих зеленчуци, няколко листа хляб пита, бутилка хубаво вино и торта за десерт. Мислех, че това ще е достатъчно, защото те също ще искат да ядат.
В неделя сутринта съпругът ми, детето и аз отидохме до дома на моя колега. Те вече ни чакаха отвън – съпруг и съпруга и две деца. Малко се изненадах, че нямат чанти с провизии, но си мислех, че вече имат всичко необходимо във вилата си. Пристигнахме. Беше наистина прекрасно място.
Къщичката се намираше точно под боровите дървета. Красива и уютна. В средата на двора има барбекю и маса с пейки. Всичко е под навес. Извадихме храната от багажника. Мъжете разпалиха огън и барбекю, децата започнаха да играят игри, а моят колега ме разведе из обекта и вилата.
Тя ми показа какво къде расте. Разказа ни, че през лятото често прекарват ваканциите си тук. Накрая мъжете ни поканиха на масата. Бях много изненадан, когато разбрах, че на масата има само това, което бяхме приготвили. Шиш кебапът беше просто за умиране.
След това хапнахме чай и торта. После се прибрахме вкъщи. Качихме една колежка и нейното семейство до дома им. Когато си тръгвахме, тя ни каза да мариноваме повече месо следващия път. Не й казах нищо. Но вече няма да ходя на барбекюта с тези нагаждачи.
