Нина и Вадим нямат връзка, но тя вижда съпруга си веднъж на няколко месеца. Факт е, че Вадим работи в друга държава, където му плащат повече. Когато двамата със съпругата му били достатъчно възрастни, синът им вече бил самостоятелен млад мъж, а възрастните хора вече нямали нужда от много, Нина често се обаждала на мъжа си и го молела да се върне завинаги – да доживее дните си с жена си.
Вадим все повтаряше, че когато се пенсионира, ще се премести завинаги. Нина беше свикнала да живее сама. Синът ѝ често я посещаваше с двамата си хулигани. Те никога не позволяваха на баба си да скучае. Сега беше дошъл денят: Вадим щеше да дойде всеки момент.
Нина побърза да подреди масата, без да вярва на късмета си. Тя реши да изтича до магазина, за да купи сирене, защото трябваше да почерпи съпруга си с любимия му кулинарен шедьовър! Когато Нина излязла от къщата, не можела да повярва на очите си: пред нея стоял Вадим с малко 4-годишно момиченце.
“Нина, това е… дъщеря ми”, казал Вадим и погледнал към пода. – “Ти, предател! Как можа?” – изкрещя Нина. Тя изтича до езерото, седна на брега, загледа се в далечината и си помисли какво е направила погрешно. И тогава си спомни как беше насърчила съпруга си да отиде на работа.
По онова време нямаха друг избор. Нина смяташе, че вината е нейна. “Къде е майка ти?” – попита тя, когато се върна у дома. “Тя почина по време на раждането.” Вадим не можеше да погледне жена си в очите: “Разбирам, ще се преместим в друг град, за да не те смущаваме, съжалявам. А междувременно ще се опознаем.
Очите на Вадим блеснаха и Нина се приближи до момичето. Сега аз ще се погрижа за теб, нямаш ли нищо против? Сега татко ще ни донесе малко извара и ще направим сиренца! Момичето прегърна крака на Нина и от този момент нататък всичко им вървеше добре.
