Димитро застана до прозореца. Снежинките бавно падаха на земята. Последният ден от годината. Преди три месеца почина майка ми, последният човек, когото познавах на земята. Той не искаше да празнува Нова година. Димитър беше късно дете на родителите си. Майка му нарича сина си просяк.
А синът не можел да си представи, че майка му го проси. Тя не беше благочестив човек. Баща ѝ бил ректор на престижен университет, а майка ѝ преподавала там. Когато се ражда Дмитрий, майка му се отказва от работата си и посвещава живота си на сина и съпруга си. Дмитрий израства в атмосфера на любов, научни познания и приключенски книги.
Завършва училище със златен медал, университет с червена диплома, а след това започва кариерата си в родния си университет. В един клуб беше организирано парти по случай завършването. Там Дмитрий се запознава с бъдещата си съпруга Оля. Майка му не харесва сладкото, нежно и грижовно момиче.
“Предполагам, че мама не харесва снахите по принцип” – засмя се Дмитрий, докато говореше с майка си. – “Може и така да е – отвърна майка му, – но в нея има червейче. И това ме притеснява. След това Дмитрий загърбва съмненията на майка си и се жени за Олга, която казва, че е бременна.
По-късно обаче се оказва, че не е имало бременност, и в продължение на десет години те живеят без деца. Младите хора живеели отделно от родителите си, в малък двустаен апартамент в центъра на града, където Дмитрий прекарал детството си. Дмитрий обичал Олга, угаждал на капризите ѝ.
Единственият път, когато ѝ отказа, без да даде обяснение, беше преди седем години. Тогава почина баща ѝ. На Олга ѝ хрумва идеята да размени апартамент с майка си: “Майка ти ще се задоволи с две стаи, а ние ще се преместим в техния четиристаен апартамент. Ще имаш собствен кабинет.
Ще превърнем библиотеката в детска стая. “Не – рязко отвърна Дмитрий, – това дори не е изключено. Както искаш – сви рамене съпругата му, – това означава, че отново ще отложим раждането на деца. Сега, когато родителите му си бяха отишли, жена му настояваше да се преместят, но Дмитрий се бавеше.
Той не можеше да обясни защо. На вратата се позвъни и дойдоха гости. Винаги празнувахме Нова година със семейството на сестрата на жена ми. Те винаги са забавни. Особено ми хареса шестгодишният им син. Може би защото обичаше малката Витка, когато чичо Дима му разказваше истории за римляните и Цезар, за Наполеон и французите, за разкопки и находки.
“Ей, отвори вратата. Аз съм заета”, извика Олга. Дмитрий отиде да отвори вратата. По някаква причина жена му отдавна не го беше наричала по име и не отговаряше на забележките на съпруга си, което не му харесваше. Те седнаха на масата. Олга готвеше добре и обичаше да го прави, така че масата беше разкошна.
Много се шегувахме и празнувахме Нова година. Всеки ни разказа за мечтите си. Олга каза: “Надявам се тази година най-накрая да се преместим в апартамента на родителите ни! Това не се хареса на Дмитрий, но той не каза нищо. В спалнята компютърът изпиука – беше пристигнало съобщение.
Дмитрий отиде да отговори на поздравленията на приятелите и колегите си. Той самият ги поздрави. Ректорът се обади, пожела ми щастлива Нова година и ми каза поверително, че Дмитрий е спечелил субсидия за разкопки и че ще има цялата информация и поздравления след празниците.
Дали заради пенливото вино, или заради новината за безвъзмездната помощ, Димитро беше в треска. Сърцето му биеше от радост – това означаваше, че това лято той и учениците му ще отидат на разкопки. Дмитрий обичаше разкопките, те бяха като търсене на съкровища.
Обичаше и романтичните вечери с песни около огъня, разказите на студентите и живота в палатковия лагер. Стана задушно, затова Дмитрий отвори прозореца. Мразовитият въздух и гласовете на жената и сестра ѝ нахлуха в стаята. Те стояха на балкона и не виждаха Дмитрий. “И какво решихте?” – попита Олга сестра ѝ.
“Виж, ще се преместим в апартамента на родителите ни. Първо ще го ремонтираме – ще изхвърлим старинните дъбови мебели. Ще продадем този апартамент и ще си купим подходяща кола. Той е само на няколко спирки с трамвай, а на мен ми омръзна да ходя на работа в другия край на града с градския транспорт.”
– Отдавна ти казах, смени си работата. – Как можеш? Аз имам всичките си клиенти в този салон и докато ти работиш за тях на ново място, толкова много пари ще прелеят покрай мен. Ще регистрирам колата за себе си, той дори няма шофьорска книжка. Бих искала да получа апартамент на мое име, или още по-добре, на името на майка ми.
И чак тогава да се разведа. – “Значи все пак си решила да се разведеш с него?” – “Да, омръзнаха ми историите му за древните хора и интелектуалните му способи. Спомняш си, че се омъжих за него само заради апартамента. Така че издържах десет години. Сега е време да го направя както трябва.
Дмитрий затвори прозореца, а в главата му звучеше гласът на майка му: -Той излезе в коридора, облече се и тъкмо се канеше да отвори вратата, когато Витка изтича от стаята: “Чичо Дима, къде отиваш? Идвам с теб!” “Няма страшно, отивам да се поразходя”, отговори разсеяно Дмитрий и затвори вратата.
Вървеше по празничните улици, минувачите му пожелаваха щастлив празник, а той им се усмихваше в отговор. Настроението му беше изненадващо приповдигнато. И сега вече поздравяваше минувачите… Когато имаше чувството, че се връща у дома от дълго пътуване, осъзна, че отива в апартамента на родителите си.
Той се прибираше у дома! Библиотеката на татко и любимото кресло на мама са там и всички проблеми се превръщат в прах. Там е неговото щастие! Той сам подава молба за развод. Продава двустайния си апартамент и купува на съпругата си малък апартамент близо до работата ѝ. Мечтите се сбъдват – тя има апартамент. А новият живот на Дмитрий е започнал…
