Елена мразеше доведения си баща, дори го наричаше чудовище. Майка ѝ не можеше да си намери място, съжаляваше дъщеря си, но много обичаше този мъж. Освен това вече била бременна във втория месец.
Тя разказала на баба си за всичките си проблеми и тя й предложила да вземе Олена да живее при нея. Мама и Олена пътуваха с нея във влака и имаха съседка – циганка. Между другото, тя беше много мила и дружелюбна жена. Преди да напусне станцията си, циганката се обърна към Лена и каза:
– Ще срещнеш щастието си, когато си облечена в синьо и пухкаво. Елена беше само на 10 години и не разбра какво искаше да каже циганката, но запомни думите й. Затова момичето остана при баба си и това много й хареса. Завършила училище с отлични оценки, а после дошло време да се върне в града при майка си, за да постъпи в медицинския колеж. По това време майка ми беше разведена с доведения си баща и той понякога изпращаше издръжка, но не много.
Беше труден период. Елена успява да се настани в място, финансирано от държавата, и от първата година работи на непълно работно време в аптека, за да помага на майка си и баба си. Един ден след получаване на заплатата си Олена решава да си направи подарък и да си купи пухено яке. В магазина много й хареса едно палто от изкуствена кожа, такова необичайно сиво-синьо. Веднага го купи, облече го и излезе на разходка.
Тя се разхождаше из градината, като размахваше чантата си съвсем леко. И тогава случайно удари с нея един минувач. – Ти ме нарани… – Извинявай, нараних ли те лошо? – Да, удари ме в сърцето. Ще умра без теб… – Но какво мога да направя? – Може би една вечер в кафенето може да ме излекува. – Само една? – попита Светла с усмивка.
– Една, за начало – отговори непознатият. По-късно се оказва, че същият този непознат става съпруг на Елена. По-късно той ми разказа, че видял красиво момиче в синьо кожено палто, което веднага привлякло вниманието му. А после, когато тя хванала погледа му и го погледнала, погледът ѝ бил точното доказателство, че съм влюбен.
