Сестрата на съпругата ми изгуби работата си и вече не можеше да си наеме апартамент. Роднините имат нужда от помощ в трудни моменти.
Съпругата ми я покани да остане при нас. Първата седмица беше страхотна. Юлия се държеше много добре, хранеше ни с вкусни закуски, обеди и вечери. Ако искаше, можеше да готви толкова добре, че направо да си изсмучеш пръстите.
А после всичко това ѝ омръзна. Просто се затвори в стаята, която й дадохме, гледаше телевизионни предавания и излизаше само когато трябваше да ходи на интервюта. После престана дори да мие чиниите, но придоби навика да взема дрехите на жена ми от гардероба. Жена ми нямаше нищо против, но на мен това не ми харесваше. В края на краищата купувах скъп костюм за нея, а не за сестра ѝ. Когато изразих недоволството си от съпругата си, Елена каза, че съм просто егоист.
Изненадите на Оля придобиха нови измерения. Един ден тя каза, че има нужда от кола, за да ходи на интервюта. По някаква причина съпругата ми се съгласи да й даде колата си. След това Оля започна да изисква от нас гурме закуски, обеди и вечери, без да ни моли да си вземем вещите.
Четири седмици по-късно тя си търси работа с по-малко ентусиазъм. Предимно си стоеше вкъщи, гледаше телевизионни предавания и ядеше чипс. По някаква причина Оля накрая реши, че аз съм нейното момче за поръчки. Един ден се прибирах от работа и тя ми се обади: “Сергей, моля те, донеси ми една кола и се отби в аптеката, за да купиш някакви продукти за женска хигиена.
Когато й казах, че днес ми е неудобно да отида до магазина, тя започна да изразява възмущението си от мен, казвайки, че съм мързелив егоист. Това беше краят на търпението ми. Когато се прибрах вкъщи, събрах нещата ѝ и ѝ показах вратата.
