Мама приготви вкусен обяд и извика мен и татко на масата. В това време играехме с него на бензиностанция. Той докарваше колата при мен, за да я заредя с бензин. Тъкмо се канехме да обядваме, когато чухме силен взрив в кухнята. Изплаших се и изтичах след баща ми, за да видя какво се е случило.
Майка ми беше приготвила вкусен обяд и извика баща ми и мен на масата. По това време ние играехме с него на бензиностанция. Той докарваше колата при мен, за да я заредя с бензин. Точно когато се канехме да обядваме, чухме силен взрив в кухнята. Изплаших се и изтичах след баща ми, за да видя какво се е случило.
Мама лежеше на пода, без да се движи, а от устата ѝ излизаше нещо червено. Татко грабна телефона с треперещи ръце и повика линейка. После взе майка ми на ръце и я сложи на дивана. Прегръщаше я и плачеше, като я галеше по бузите и викаше: “Не си тръгвай, лекарите са на път”.
Не разбирах какво се случва… Майка ми винаги си играеше с мен. На детската площадка играехме с нея на надлъгване, строяхме пясъчни замъци, катерехме се по стълби и се пързаляхме по пързалката. Най-много обичах да бягам от мама със скутера, но тя беше толкова бърза, че ме настигаше със скоростта на светлината, грабваше ме на ръце и ме хвърляше в космоса като космонавт.
Но напоследък на майка ми ѝ остават съвсем малко сили. Тя каза, че ми е дала цялата си сила, за да израсна като силен, голям и смел мъж. Тя съвсем спря да излиза навън, играеше с мен само вкъщи, седнала на дивана. Линейката пристигна много бързо, сложиха майка ми на носилка и я вкараха в колата.
Татко ме заведе при баба Маша, нашата съседка, и ги последва. Застанах до перваза на прозореца и погледнах през него. Дори не исках да играя, много ми липсваше майка ѝ. Притеснявах се, че лекарят в бяла престилка вероятно ѝ прави много болезнена инжекция. Баща ми дойде да ме вземе, когато вече беше тъмно.
Той говореше с баба ми Маша и плачеше, а аз чувах всичко, но нищо не разбирах. Каза й, че майка ми е имала левкемия и когато са я докарали в болницата, е изпаднала в кома. Лекарите казали, че не могат да дадат никакви гаранции дали ще се върне при нас, или не.
Баща ми ме взе на ръце, прегърна ме силно и каза: “Всичко ще бъде наред!” Заведе ме вкъщи и седна с мен на леглото, като ме галеше по главата, докато заспах. Изминаха два месеца. Мама все още е в болница. Баща ми ходеше да я вижда всеки ден, но аз не я виждах, баща ми каза, че лекарите не ми позволяват да я видя.
Но после дойде денят, обадиха се от болницата и ни казаха всички да дойдем да видим майка ми. Бях много развълнуван да видя майка си, но по някаква причина баща ми много плачеше… Отидохме в болницата. Когато стигнахме там, баща ми ме хвана за ръка, поведе ме към стаята на майка ми и каза: “Сине, ти си истински мъж!
Сега трябва да се сбогуваш с майка си… Влязох в стаята. Майка ми лежеше на болничното легло със затворени очи. Навсякъде имаше тръбички. Едва сдържах сълзите си, осъзнах, че трябва да бъда по-силна от всякога, и хванах ръката ѝ. “Мамо, върни се при мен…
Никога няма да те оставя и те обичам дори повече от преди. Много ми е скучно вкъщи без теб. Приказките не са интересни без теб, а играчките са скучни. Ти ми даде силата си, за да мога да бъда силен. Сега имам много и много сила. И ще ги споделя с вас!
Вземете я, вземете силата, аз ще я дам в ръцете ви! Излязох от отделението, а баща ми седеше с наведена глава. Отидох при него. “Татко, мама се върна. Споделих силата си с нея. Сега и тя ще бъде силна! Той не разбра веднага думите ми, после рязко скочи и влезе в стаята.
Очите на майка ми бяха отворени. “Скъпа, чуваш ли ме? Ако чуваш и разбираш, мигни… В очите на баща ми имаше голяма надежда, а майка ми, моята любима майка, мигна. Мама се оправяше. А ние с баща ми седяхме до най-обичаната жена на света и плачехме от щастие!
