Ако нямах притеснения, щях да отида да работя в Италия. Сега съм в ситуация, от която не знам как да се измъкна. Целият ми живот е преминал в Украйна. Имах прекрасно семейство – любящ съпруг, красива дъщеря и работа, която обичах. Всичко се промени, когато съпругът ми почина. Тогава в живота ми се появи черна ивица.
Съкратиха ме от работа и аз прекарах целия ден вкъщи, потънал в мислите и сълзите си. Така мина една година. Дъщеря ми обяви, че се омъжва и ще се премести в Одеса. Беше далеч от дома ни в Ровно и аз останах сама.
Когато дъщеря ми замина след сватбата, не се замислих дали да приема предложението на моя приятел да отида да работя в Италия.
Не се страхувах от работата, знаех английски на добро ниво. Един приятел ми помогна да си намеря работа в заможно семейство, което се нуждаеше от медицинска сестра за мъж на име Мартин. Той беше на 55 години – не беше възрастен, но беше пострадал при катастрофа и се нуждаеше от рехабилитация. Бързо си допаднахме. Аз съм на 45 години, а ние сме почти на една и съща възраст. Мартин се оказа интересен човек за разговор и лесен за прекарване на време.
Не забелязах колко близки станахме. Година по-късно разбрах, че съм бременна. Бащата на детето е Мартин. Това не влизаше в плановете ми и аз бях шокирана. Твърде късно е да раждам на 46 години, а как ще приеме тази новина възрастната ми дъщеря, която също очаква дете? Как се случи така, че в една и съща година ще стана майка и баба? Всичко изглеждаше като кошмар.
Когато Мартин разбра, че съм бременна, беше на седмото небе от щастие. Той вече има пораснали деца – син и дъщеря, както и внуци. Съпругата му е починала преди пет години и тази новина е голяма радост за него.
Той предложи да се ожени за мен и да отгледаме заедно бъдещото си дете. Но когато каза на децата си за моята бременност, те реагираха много отрицателно. Обвиниха ме: “Забременяла си нарочно, за да вземеш част от наследството.” “Мислиш ли, че ще получиш парите на татко?” “Не трябваше да скачаш в леглото с друг мъж! Затова ли си дошла тук?
Беше ми много жал да чуя това. Мартин никога не е лишавал децата си: всички те имаха къщи и коли, подарени им от баща им. Никога не съм им направила нищо лошо, но сега отношенията ни са безнадеждно развалени. Сега не знам какво да правя. Не искам да живея в Италия, а отношенията ми с децата на Мартин вече са разрушени. А и ще ми е трудно да отгледам сама дете на моята възраст в Украйна. Чувствам се изгубена и съм изправена пред труден избор. Какво бихте направили вие на мое място?
