Прибирам се от родилния дом и имаме гости. Братовчедката на съпруга ми е дошла да влезе в института. Мислех, че е добре да го оставя да живее тук, докато кандидатства. Беше ми неприятно, че не ме попитаха, но не вдигнах шум. Освен това, както си мислех, това нямаше да продължи дълго. дъщеря ми е на една седмица – спи ми се сутрин.
Този сладък осемнайсетгодишен младеж ме събужда в седем сутринта и казва: “Искам закуска.” Отговарям му насън: “Иди и си стопли малко овесена каша. Или си сготви кюфтета, във фризера трябва да има пакет.” – Не мога, не знам как. Мама каза, че ще ме нахраниш. Но съм ужасно сънлива – дъщеря ми се будеше на всеки два часа, както е по график.
А такъв неспокоен сън ме лишава от всичките ми сили.” – Вени, ти не си малко момче. Сложих го в чиния, сложих го в микровълновата фурна, извадих го и го изядох за пет минути. Той си тръгна. Заспах. След половин час той отново ме събуди. “Направи ми кафе – заповяда ми той.”
“Не идвай в стаята ми, моля те, не ми е приятно. Ако искаш кафе, Гугъл ще ти помогне.” – Но мама каза – той започна, но аз веднага го прекъснах: – Не ме интересува кой какво ти е казал. Аз не съм ти бавачка. Излизай оттук! Съжалявам, но спя до дъщеря си в почти същите дрехи, в които я е родила майка ми.
Понякога свалям одеялото си. И не искам този млад мъж да е в спалнята ми, докато спя.” Дъщеря ми се събуди от нашия шепот, затова станах, смених й памперса и започнах да я храня. И той се върна отново! Не мога да намеря зарядното си, дай ми твоето. Държа в ръцете си целуващо се бебе, а той влезе и се загледа!
Не можах да се сдържа и го изгоних, като за по-сигурно поставих един стол срещу дръжката на вратата. Дъщеря ми беше сита и заспа, аз легнах до нея и тъкмо започвах да заспивам, когато лелята на съпруга ми ми се обади: “Така ли проявяваш гостоприемство? Дори не можеш да налееш кафе на момчето!
Взели са месото, но не могат да нахранят детето!” – започна да крещи тя по телефона. “Маргарита Василиевна, аз още спя. Имам дете, което храня, защото е малко. Съжалявам, но 18-годишният ви син е напълно способен да се храни сам. Между другото, вчера Вени изяде само твоето месо.
Всичко най-хубаво!” Изключих телефона с надеждата да се наспя малко. Трудно ми беше да ходя – не ми беше позволено да родя сама, затова ми направиха планирано цезарово сечение. Стигнах до кухнята и останах зашеметена: тенджера с прегоряла каша, половин пакет вече размразени кнедли на масата, купчина чинии в мивката, хляб с трохи на масата.
Сред това великолепие Вениамин седеше на телефона и пращеше: “Да, ще се срещна с теб. Можеш да пренощуваш при мен, ако се наложи. Не, семейството ми няма нищо против, живея при брат си. Вземи със с
Възмущението беше огромно: беше дошъл в чужда къща, не ме остави да спя, направи безпорядък и обиди детето ми. Потупах го по рамото: “Ваня, добро утро.” Той подскочи уплашено, измърмори в телефона: “Ще ти се обадя. Валя, будна ли си вече? От колко време стоиш тук?
И не е нужно да каниш гости в чужда къща, ти си единственият тук. Обади се на майка си и й кажи да наеме апартамент за твоята ларва. Няма да останеш тук. И прибери кухнята, моля те, не съм ти прислужница.” – “Шегувах се, така наричат децата: червеи, червеи – започна да се оправдава той.”
– “Представи си, имам интернет и знам кой се нарича червеи. Обади се на майка си.” Запътих се обратно към спалнята. вечерта съпругът ми се прибра от работа и ме нападна с обвинения: “Как съм посмяла да изгоня бедното момче?” – “Леля Маргарита скоро ще дойде, иска да знае защо обиждаш детето ѝ.”
– “Слушай, нямам нито време, нито желание да обслужвам осемнайсетгодишна бледа слабачка, която дори не може да се нахрани. Аз се грижа за нашето дете. Днес той нарече дъщеря ни “червей” и покани някого на гости, за да прекара нощта. Смятате ли, че това е нормално?
Да каниш гости в чужд апартамент, където има малко дете? И съм сигурна, че това е само началото. Веднага щом “момчето” се настани при нас, ще си имаме неприятности. Предприемам превантивни мерки: той трябва да се изнесе” – обясних позицията си на съпруга си. “Няма да описвам кофата с обиди, която тази жена изсипа върху мен.
Но аз бях виновна за всичко: гладувах детето и не му обръщах внимание. Затваряйки вратата зад крещящата жена и сина ѝ, въздъхнах с облекчение. Всъщност се чудя как изобщо й е хрумнало да изпрати идиота си в къща, където скоро ще се роди бебе? Нима дори не му е обяснила правилата на приличието?
