Олга Захаривна живееше сама. Съпругът ѝ отдавна е починал, а синът ѝ се е преместил в далечна страна и рядко се връща. Градът им е индустриален, с много фабрики и лоша околна среда. Дали заради това, или заради носталгията по дома, Олга Захаривна започва често да боледува.
Синът ѝ Егор често ѝ се обаждал, за да я посети. Внукът ви вече е на три години, а вие още не сте го виждали. Тук имаме такава природа, такъв чист въздух. Не като смога във вашия град. Наталия също иска да те види.” “Добре. Ще помисля”, съгласи се накрая Олга Захаривна… “Отиди, разбира се, Оленка – каза й съседката, баба Настя, – в този град само ще хванеш някоя болежка…
Олга решава да отиде при сина си с влак. “Чудя се за каква изненада говореше Егор? Дали не ставаше дума за тези планини?” – помисли си тя, гледайки красивия пейзаж през прозореца на влака. Планини, езера…
Олга никога не беше виждала такива картини. През целия път тя беше възхитена и запленена от пейзажа. Егор имаше къща в провинцията. На фона на планините. Прекрасна гледка. А прозорецът на стаята й гледаше към езерото. Беше райско кътче.
Внукът Андрий веднага се залепи за баба си. Той я следваше с опашката си. А на сутринта се разхождаха из околността. Бабата и внукът събираха цветя и билки. Снаха ми Наталия също беше щастлива да види свекърва си. Тя усърдно усвояваше кулинарната мъдрост от Олга Захаровна. Мина един месец.
Олга Захаровна се канеше да се прибере вкъщи. – Олга Захаровна, останете при нас по-дълго – помоли снаха й свекърва си. – И къде бързаш толкова, мамо? “Ами кой те чака там – каза синът – Сине, не искам да те притискам. От един месец живея при теб, време и чест е да знаеш”, настояваше Олга Захаровна.
Прекарах си чудесно.” “Изненадата не е в “чудесното време” – усмихна се синът. Майката се приближи до сина си, който стоеше до прозореца. “Виждаш ли онази къща?” Той посочи красивата сграда в съседство. “Красива е!” – възхити се Олга Захаривна – “Това е изненадата. Той е твой, мамо… Каква радост е да имаш семейството си наоколо, а и красивата природа…
