Когато Вира приема сирачето Аня и я осиновява като своя дъщеря, тя не знае как Аня ще й се отплати един ден.

За съжаление майката на Аня умира, когато тя е малка. Никой от роднините ѝ не иска да я осинови, дори смятат да я настанят в сиропиталище.

Но се появява една далечна роднина, Вера, и казва, че ще вземе Аня при себе си. “Ти луда ли си? Ти имаш три деца. Как ще изхранвате четвъртото? Самият ти понякога гладуваш. – Това не е голяма работа. Но ние сме приятелски настроени.

С Божията помощ ще се справим. Аня израсна като умно и послушно момиче. Беше силна, никога не се разболяваше, справяше се сама с уроците си и дори помагаше на Вера в къщата. В селото имало хора, които казвали на детето, че не е нейна собствена дъщеря, и се опитвали да ѝ докажат, че Вяра обича повече семейството си.

Но Аня не обърна внимание на тези думи: от собствен опит знаеше, че Вера я обича и се грижи за нея. Аня ѝ беше благодарна за добротата и топлината. Скоро децата на Вера започнаха свой собствен живот и напуснаха дома на майка си. Само Аня остава в “родителската” си къща.

Тя е на четиринадесет години. Тя порасна и стана красива. Имаше дълга, гъста коса и сини като небето очи. Една сутрин Вера и съседите ѝ отишли до реката, за да изперат дрехите си. Било студена зима и по реката имало лед. Те смятаха, че ледът ще издържи тежестта им. Но нещо се случи. Чух пропукване и ледът започна да се размества, появиха се пукнатини.

Вера се озова на едно от парчетата лед, което започна да се носи по течението. Тя пропуснала момента да скочи на брега, защото се уплашила. Жените стояха на брега и не знаеха как да помогнат на Вера.

Някои търсеха въже, което да хвърлят, други мислеха да се обадят на съпрузите си, за да дойдат при нея с лодка. Но никой не действаше. В този момент Аня избяга отнякъде и се хвърли в ледената вода. “Спри, Ана, недей. Не рискувай живота си.

Но момичето не послуша майка си. Тя заплува към Вера. “Мамо, аз съм с теб. С Божията помощ ще се справим! Тя я хвана за ръка и двамата скочиха върху приближаващите се ледени късове.

И така, скачайки от един леден къс на друг, те като по чудо стигнаха до брега. След тази случка всички в селото разбрали, че Аня е единствената “родна” дъщеря. Всички се възхищават на нейната смелост и самоотверженост.

Related Posts