Преди пет месеца родих. Раждането не беше лесно, изобщо не беше лесно. Дори не мога да си представя как щях да се справя, ако не бяха съпругът ми и свекърва ми. Още когато бях в болницата, свекърва ми дойде при мен и ми помагаше за всичко.
Понякога се чувствах засрамена и смутена, но майка ми не беше там, така че всичко падна върху плещите на свекърва ми. Къде беше майка ми? Докато аз се гърчех от болка в следродилното отделение и изследваха бебето ми, майка ми беше заета с постоянните си грижи, грижейки се за децата на сестра ми Вика.
Въпреки това майка ми винаги ми доказваше с действията си, че сестра ми е неин приоритет. Например свекърва ми се разболя преди месец и тъй като се страхуваше да не зарази мен и дъщеря ми, спря да ни посещава за известно време. Тогава се обърнах към майка ми за помощ, а тя каза, че трябва да вземе Егорка от детската градина.
Наскоро Егор навърши 3 години, а сестра му Диана скоро ще навърши 5 години. Майка им не ги харесва, а явно не харесва и мен. Един ден майка ми се обади и ме покани във вилата си. Бях изненадана, защото тя не получава много такива предложения. Майка ми каза, че за детето ще е добре да подиша малко свеж въздух, а аз поне ще си почина от градската суматоха.
Съпругът ми подкрепи свекърва ми, той също смяташе, че аз и дъщеря ми имаме нужда от природа, а не от витамини и хапчета. попитах дали Вика ще дойде на вилата, но майка ми каза, че тя си има свои планове и няма да дойде.
Едва тогава реших да отида, тъй като не исках отново да усещам превъзходството на Вика над мен. Съпругът ми заведе мен и дъщеря ми във вилата в събота сутринта, а майка ми и баща ми отидоха там в петък. Там имаше много работа. И така, пристигнахме и си легнахме, тъй като бяхме ужасно уморени от тричасовото пътуване.
Събудих се от детски писъци. Това бяха племенниците ми. Щях да извикам такси, защото мислех, че сестра ми е дошла с тях, но се оказа, че Вика е дошла с децата, оставила ги е и си е тръгнала. А майка ми ме покани във вилата изключително като бавачка, сякаш нямах нищо общо с бебето, така че измислиха нещо, с което да се занимавам. Разбрах това от инструкциите на майка ми: “Остави дъщеря си сама, Егорка няма какво да яде, сготви му нещо.
Дъщеря ти никъде не отива, трябва да се грижиш за Диана, тя има толкова много работа”. До вечерта се навеждах, за да успея да се справя с всичко с бебето на ръце, но вечерта не издържах и се обадих на съпруга си да ни отведе от тази лудница. На следващата сутрин съпругът ми стоеше пред портата. “Майка ми ме обвиняваше за всичко, но не виждаше грешката си и все още не я вижда… Е, поне имах късмет със свекърва си.
