Майка ми регистрира два апартамента за по-големия ми брат, а на мен не остави нищо. А сега брат ми иска от мен да се грижа за майка ми на стари години. Когато отказах, брат ми спря да общува с мен. Всичко е за сина му и нищо за мен. Казват, че родителите обичат еднакво всичките си деца, но моето положение е точно обратното. Аз съм най-малката дъщеря на моите родители. реклами По-големият ми брат Игор е роден 8 години преди мен.
Родителите ми просто обожаваха брат ми: – “Нашата гордост, нашият наследник”, повтаряше майка ми с гордост. – “И ти си родена, за да има на кого да подадеш чаша вода на старини”, вече ми казваше майка ми, “момичетата трябва да се грижат за родителите си на старини. Игор ще направи големи неща, а ти ще си останеш вкъщи с нас. Когато бях малък, не разбирах смисъла на подобни перспективи.
Но с годините те ставаха все по-оскърбителни. Четвъртицата по физика на брат ми беше почти като Нобелова награда, а дневникът ми със само пет шестици се приемаше за даденост. “Момичетата трябва да получават петици”, беше отговорът на родителите ми. Игор не влезе в института на държавно финансирано място, а родителите му бяха стиснати, но дадоха на първородния си син образование за пари. Татко си намери работа като таксиметров шофьор вечер и през уикендите. Именно на тази работа той се разкъсва. Вечерта просто си лягал и не се събуждал на сутринта.
– “Добре, че последният семестър е платен”, беше всичко, което майка ми каза. И тогава Игор имаше проблеми с трудовата заетост, брат му работеше 3-4 месеца и беше помолен да напусне, “по собствено желание”. “Така че имаше хора, които искаха да заемат мястото на сина ми”, обобщава майка му. “Завърших училище и постъпих в института на бюджетна издръжка, а шест месеца по-късно брат ми се ожени.
Радостта на майка ми не познаваше граници: сега любимият ѝ син щеше да я снабди с внуци. – “Дъще, спи още, всичко ще правя сама”, казваше майка ми, докато младите живееха при нас. Трябваше да се преместя в кухнята. Беше отвратително да гледам как майка ми се прекланя пред снаха си, изпълнявайки нейните капризи: – “Не искам да бъда известна като зла свекърва – повтаряше майка ми, – ако Ниночка е обидена от мен, то и Игор ще има лош живот”. В края на краищата той я обича. Те са семейство. Година по-късно майката на баща ми почина. Познайте на кого е оставила едностайния си апартамент в завещанието си? Точно така, на нейния внук
Той е гордостта на семейството и престолонаследник. Но младите хора не се нанесоха в апартамента. “Ние с теб ще отидем в едностаен апартамент, а нашия двустаен ще оставя за Игор и Ниночка – каза ми майка ми и ми нареди да си събера нещата, – те ще имат деца, как ще живеят с децата си в едностаен апартамент? След като се дипломирам, щях да се омъжа.
Трябваше да живеем със съпруга ми, който нямаше собствено жилище в столицата, на снимачната площадка. Решихме да изчакаме с детето. Междувременно на Игор се роди син, когото нарекохме Игор в чест на баща му. Нина беше в отпуск по майчинство и майка ми се опита да вземе пари назаем от мен и съпруга ми: – “На Игор му е трудно, Нина не работи, а той не печели достатъчно, трябва да отгледаме по-малкия Игор, а с моята пенсия не можеш да стигнеш далеч. А с нашите заплати, които отиват за плащане на наема, можеш ли да стигнеш достатъчно далеч?
Но майката на Ниночка обещала да помогне, иначе щяла да напусне Игор и синът ѝ щял да страда. Съпругът ми понякога даваше пари на свекървата, но когато Игор-младши беше вече на 5 години, а Ниночка все още не бързаше да отиде на работа, мъжът ми каза: “Нима свекърва ти не е казала нещо за това, че си се родил, за да издържаш по-големия си брат? Не? Добре, това е чудесно. Ще спрем да спонсорираме Игор.
Ще спестим за собствен дом. За първата вноска по ипотеката. След този демарш майка ми не общуваше с нас в продължение на три години. През това време изтеглихме ипотечен кредит за апартамент и аз родих дъщеря. Когато момиченцето беше на шест месеца, брат ми се обади: “Мама падна лошо, сега е в болница, а когато излезе, има нужда от грижи. Ти си в отпуск по майчинство, така че трябва да се върнеш при майка си и да се грижиш за нея. Не се нуждая от Ниночка на свекърва ми, която да ми сменя памперсите. Ти си дъщеря, трябва да го правиш. Трябва ли да се преместя в едностаен апартамент с дете от съпруга си? Това е глупост.
Със съпруга ми решихме да вземем майка ми да живее при нас. Месец по-късно майка ми открито разказа, че Ихор е довел в болницата нотариус, за да състави завещание: “Помолих за това, бях уплашена, когато ми се случи това. Разбира се, оставих двустайния апартамент на сина си, но как иначе? Той е наследник и Ниночка можеше да се обиди. “Не се притеснявай, имаш съпруг, той ще се справи. А Игор обеща да сподели с теб.
Той има още един едностаен апартамент в имота си. След осем месеца тя каза, че иска да се премести вкъщи, а аз мога да идвам и да ѝ помагам няколко пъти седмично. Но се оказа, че тя няма къде да се премести. Това беше моят апартамент – каза братът, – продадох го, майка ти така или иначе живееше с теб!
С парите брат ми купи две коли: една за себе си и за Ниночка, и кожено палто за жена си. Останалите пари бяха просто похарчени. И тогава се изплаших: “Мамо, ти ще се върнеш в двустайния си апартамент. Да, този, в който живеят брат ми и семейството му. Завещанието не е подарък, имаш къде да живееш. Не, няма да живеете при мен. Вие сами сте се разпоредили с имуществото си, нека аз и съпругът ми се разпоредим с нашето. – “Но Игор и Нина ще се обидят – недоумяваше майка ми,
– Нина е свикнала да живее сама. Всичко е както обикновено. Майка ми не се интересуваше от желанията ми. Но аз бях непреклонен. Преместихме майка ми в нейния апартамент. Нина ни посрещна със съскане: Трябваше да премести Игор младши от детската стая в спалнята на родителите му. Брат му каза: “Ти си възпитан да се грижиш за родителите си в напреднала възраст, защо майка ти трябва да живее с мен?”
“Не с теб – отговорих аз, – а с мен. Продадохте едностайния апартамент, който ви остави баба ви, искахте пари. Престани да градиш щастието си за моя сметка. Няма да получа и стотинка от наследството си и повече няма да търпя това отношение към себе си. Майка ми понякога се обаждаше и се оплакваше от Ниночка.
Но тя получаваше това, което искаше. Мъжът посъветвал свекърва си: “Трябва да промениш завещанието, да го скъсаш пред тях и може би те ще бъдат по-меки. Така направи майка ми и сега Нина и Игор отново се отнасят с нея като с човек, но аз не мога да стигна дотам: аз съм причината за всички нещастия, не съм изпълнил предназначението на раждането си.
И това е добре. Не съм очаквал нищо от никого. Всичко, което имаме, заслужаваме сами. Ще се справим, хубаво е, че поне Бог ми даде добър съпруг. А майка ѝ, Бог, я съди: как можеш да правиш такава голяма разлика между децата?
