Микола се върна у дома от едномесечно бизнес пътуване. Съпругата му и възрастната му майка го чакаха в тристайния им апартамент. Тя живееше в селото. След като синът ѝ се оженил, той предложил на майка си да продадат къщата си в селото и да купят апартамент в града за всички. След седмици на убеждаване майката се съгласила.
Олга се преместила при сина си и всичко изглеждало наред. Майка ѝ готвеше, печеше пайове и чистеше, когато снаха ѝ нямаше време. Те споделяли живота и не познавали скръбта. “Здравей, скъпа!” Николай целуна съпругата си и я прегърна силно. “Къде е мама?” – попита притеснено съпругът. “Тя е в санаториум! Не се притеснявай…
Но минаваха седмица след седмица, а майка му все не се обаждаше. Това накара Николай да се тревожи още повече. “Къде е майка ми? Казахте, че е в санаториум, защо дори не отговаря на телефона?” – Скъпи, не се паникьосвай! “Какво имаш предвид, че не знаеш?” – възкликна той – “Вие живеехте заедно, къде отиде тя? И защо документите ѝ са тук? Какво се случва? – Не можех повече да се грижа за нея! Прекалено много е!
И без това си имам достатъчно работа. Просто й казах, че ще ни е по-добре без нея. Никога повече не я видях!” – казва съпругата. Мъжът карал колата цяла вечер, за да търси майка си.
Но тя не беше намерена никъде. Отишъл навсякъде, където би могла да бъде, обадил се в болницата, но не получил нищо. Минавайки покрай местния парк, той забеляза познат силует. “Мамо?” Втурна се към баба си, седнала на една пейка. Жената се обърна и той видя, че очите ѝ са пълни със сълзи.
Какво правиш тук, какво стана? Кълна се, че не знам нищо, хайде да си ходим вкъщи! На бензиностанцията купи горещ чай и бисквити за майка си и се обади на жена си, като каза със спокоен глас: – Ще се прибера след 20 минути. Имаш същото време да си събереш нещата и да си тръгнеш!
