Поканих роднините на съпруга ми на партито за рождения ден, но определено не очаквахме такова поведение от тях.

Още от дете майка ми ме научи на гостоприемство. Нашето семейство имаше традиция да кани всички роднини на празниците. Майка ми слагаше пищна трапеза и роднините ми бяха благодарни за това. Когато се омъжих, исках да продължа тази традиция. Съпругът ми не хареса тази идея. Опита се да ме разубеди, но ако решех да направя нещо, определено щях да го направя. Първата ни среща беше на 8 март.

Направих пайове, торти, различни салати и поканих роднините на съпруга ми. Те бяха много доволни. Дълго време си спомняхме за този ден.На някои от тях дадох рецептата за пая, а други харесаха виното, което направих. Точно за една година се събрахме всички при нас. Всички веднага харесаха тази традиция. Това е разбираемо. Кой е против да се яде и пие безплатно? Точно така, всички са “за”.

Но започнах да забелязвам, че роднините ми с всеки изминал път стават все по-нахални. Един казваше, че салатата е твърде солена, друг – че виното е евтино. Лелята на съпруга ми започна да ми разказва как се прави правилно тесто за пайове; виждате ли, това, което бях приготвила, не ставаше за нищо. Но те го харесваха. След това съпругът ми каза да не правя повече глупости, но аз отново поканих всички на рождения си ден. На сутринта застанах пред печката с желанието да изненадам всички.

В края на краищата бях свикнала да приготвям интересни и нови ястия за всеки празник. Винаги се съобразявах с предпочитанията на гостите, за да зарадвам всички, както и този път. Когато гостите пристигнаха, дори нямах време да се преоблека и да се приведа в ред. Седнахме на масата и аз зачаках реакциите им. Накрая всички стигнаха до извода, че не съм го приготвил сам, а просто съм го купил от магазина.

Почувствах се много неудобно. “Следващия път, при кого ще го ядем? Не ти харесва тук. Готвя толкова рано и купувам евтино вино, което вероятно е причината да изпиеш всичко до дъно и да си готов да ядеш храната с пръсти. Не искам повече да те каня при мен.

Дори не сте в състояние да кажете едно просто “благодаря”. Всички мълчаха, просто се гледаха един друг. Съпругът ми ме подкрепи и помоли всички да се приберат вкъщи. Вече не разговарям с тях.

Related Posts