Вече усещах, че не ми остава много време да живея, и се обадих на децата си, за да им разкажа историята на тяхното раждане. Сега те самите са родители и ме дариха с внуци.
С Тарас се оженихме много млади, бяхме на деветнайсет години. Но дълго време живяхме без деца. Не можех да забременея и тъй като тогава нямаше толкова много технологии и лекари, не можехме да направим нищо по въпроса. Решихме, че Бог не ни е дал деца.
Но един ден, когато отидох да издоя кравата, чух звуци от обора. Влязох в плевнята и видях един стар кош. Погледнах вътре и видях едно бебе и бележка до него. “Знам, че не можеш да имаш деца, но аз родих дъщеря и ако родителите ми разберат, че това е дъщеря ми, ще ме убият. Моля те, погрижи се за детето ми. Знам, че ще я обичате”, пише тя в писмото.
Взех кошницата и побързах да се прибера вкъщи. “Тарас, щъркелът ни донесе момиче”, казах на съпруга си. Той беше много щастлив, защото нямаше никаква надежда за собствените си деца.
Попълнихме документите и понеже бях дебела, никой не заподозря, че това не е дъщеря ни. реклами Две години по-късно отново намерих кошницата с бебето в плевнята. “Това е нейният брат. Ти обичаше моето момиче, ще обичаш и момчето. Вие сте добри родители”, пише тя в писмото. “Сега ни се родиха две деца. И щастието ни нямаше граници.
Отгледахме децата си, и двамата завършихме университет, намерихме добра работа и създадохме семейства. На сватбата на дъщеря ми имаше една жена, която плачеше през цялото време.
Веднага разбрах коя е тя. Отидох при нея и тя ми благодари, че съм отгледала прекрасни деца. Присъствала е и на сватбата на сина си, но никой дори не я е забелязал, имало е толкова много хора.
След приказката децата ми благодариха, че съм ги приютила и съм ги възпитала толкова добре. Те винаги са били моето семейство и аз съм им много благодарна за това.
