Не съм първата и не съм последната жена, която съжалява, че се е поддала на убежденията на сина си и се е отказала от апартамента си. Той ме убеждаваше дълго време:
– “Мамо, рано или късно така или иначе ще те взема да живееш при мен. Няма да те оставя съвсем сама на стари години!
Апартаментът ни е голям, но знаеш, че решихме да си построим частна къща, а сега наистина ни трябват пари. Колебаех се, но после се отказах и се съгласих. Отначало всичко вървеше добре, но после снаха ми започна да проявява лошия си нрав.
Тя не се колебае да ме предизвиква и иска всичко да бъде така, както тя иска. Три дни след като се премести, Светлана ми казва: “Лариса Петровна, събуждаш се твърде рано, смущаваш съня на другите с шумоленето си, остани в стаята си, докато всички се събудят!
Също така е забранено да излизаш от стаята, когато някой от приятелите на Светлана е вкъщи, трябва да си по-ниска от тревата, по-тиха от водата.” Реклами Отнемат ми пенсията, обясняват ми простичко: “Ние сме едно семейство, затова имаме общ бюджет. Трябва да купуваш храна и да плащаш наема!”
Синът ми не ми се подиграва, просто казва, че Светлана знае какво е най-добре, че се опитва да постъпи правилно. Нямам повече сили да издържам! Изплаках всичките си сълзи и не знам какво да правя.