Синът на Олег – Ихор, казва на баща си, че съседката им Таня е забременяла от неговото дете. “Ожени се”, казва Олег. “Аз съм млад. Не искам да се женя.” “Ами да?” – подиграва се баща му. “Ако си момиче в храстите, си мъж, но ако се ожениш, си момче. Наташа, ела тук!” Той извика жена си.
“Синът ни е чукал Танка, но не иска да се жени”, каза той на жена си. Няма смисъл да пускаме когото и да било в къщата. Момичетата излизат, избират слабак от богато семейство, лъжат го и това е вашето дете. Не се омъжвайте. Все още не се знае от кого е детето”, подкрепя сина си майката.”А какво ще стане с Игор?” – попита Олег. “Това предстои да видим.
Игор, кажи на Таня, че ще имаме преглед”, каза Наташа и се върна в кухнята. “Аз получих жена си по същия начин”, каза Олег на сина си, след като жена му си тръгна. “Защо, татко?” – попита синът му. “Кой щеше да те вдигне?
Моят отговор си ти, моят отговор. И е грях да наказвам теб, нероденото дете… Изминаха три месеца. Получиха се резултатите от ДНК теста и там черно на бяло пишеше – Петров Игор Олехович е истинският баща на нероденото дете с 99,9% вероятност. – И какво от това?” Бойният дух на Наташа не отслабна. Игор е мъж, не можа да устои на изкушението. Тя няма да стъпи в дома ми.
Олех погледна сина си. От лицето на Игор се виждаше, че той е в полза на майка си. Вие двамата сте взели решенията си. Сега решението е мое. Докато съм жив, внукът или внучката ми няма да се нуждаят от нищо
. Не разчитайте на моята помощ. Аз ще взема земята и ще построя къща. А когато умра, цялата ми собственост ще отиде при внука ми. “Няма да оставя нищо на двете ви семейства.” “Пуснах сина си да се разхожда по света.
Ти ще го лишиш от всичко”, извика Наталия. Игор се ужаси от думите на баща си. Той добре познаваше характера му. Както е казал, така ще направи. Олех се обърна и си тръгна, без да обръща внимание на писъците на жена си.