Наричате това подарък? Да, ти си малко разглезено дете, голяма дамо.

Дойдох в Украйна за две седмици и тъкмо бях получил отпуск от фабриката. През този период съвпадна, че по-малката ми сестра Вера имаше юбилей – навърши 55 години. Специално купих много кафе в Италия (за нея и отделно за сина ми и снаха ми), сладкиши, консерви, домати, риба, сирена, парчета месо, олио и няколко бутилки вино.

Оказаха се две огромни чанти, които трудно можеха да се поберат в автобуса. Работя като камериерка в Катания, Сицилия, от 15 години. Подобно на много жени, отидох да работя в чужбина, за да издържам семейството си. реклами Беше много трудно да отглеждам сина си сама, защото съпругът ми ни изостави заради млада любовница и не плащаше издръжка.

Разбира се, разбирах, че в чужбина ще е трудно, но не очаквах, че ще е така. Живеех в една малка стая с още три жени, които също идваха да работят. Ставахме в 5 ч. сутринта, за да сме на крака преди отварянето на хотела и да започнем да го почистваме. Тичахме от етаж на етаж, събирахме мръсното бельо и подреждахме стаите до съвършенство. За съжаление дори тоалетните и бидетата трябваше да бъдат лъснати.

Имаше, разбира се, и добри гости, които оставяха бакшиши и не бяха груби, но като цяло работата беше много изтощителна. Не се прибрах у дома за празниците – в Сицилия винаги имаше огромен поток от туристи. Всяка вечер плачех от умора, ръцете и краката ми трепереха, а копнежът по сина ми Дмитрий не ме оставяше да си почина. Но както се казва, всичко, което се случва, е за добро. Благодарение на работата си успях да подкрепя финансово сина си.

Сега Дмитрий има собствено семейство и бизнес. Аз вече мисля да се върна в Украйна и да гледам внуците си. И така, в събота отидохме в селото на Вера. Занесохме й огромен букет рози, шампанско, а аз сложих 200 евро (почти 9000 гривни) в един плик. Синът ми и снаха ми й подариха комплект чинии за 10 души. Вера е живяла в селото през целия си живот, има собствена ферма, но въпреки това винаги й липсват пари.

Неведнъж съм й предлагала да отиде на работа. “Няма да мия тоалетни за 100 евро!”, отговаряше тя с презрение. Разговаряхме добре, а вечерта, когато започнах да помагам за чиниите, Вера извади един плик. “Какво е това?” “Какво?” “Ами това – посочи тя плика, – това е подарък. Не го харчи, прибери го.” – Слушай, аз чужда ли съм за теб? Или собствената ти сестра? – За какво говориш? Дадох ти 200 евро. – О, ти си толкова глупав! Спечелил си толкова много от работата си, а ми донесе толкова малко. Ти купи хубав апартамент на сина си, а аз мисля как да изхранвам децата и внуците си. “Забравила си за семейството си?” “Вера, защо се обиждаш?”

“Сега си важна дама, живееш в Европа, затова си се облякла – рокля, обувки, нов телефон. Аз отивам до магазина за втора употреба, за да си купя нещо. На следващата сутрин, когато си тръгвахме, Вера дори не ме прегърна за довиждане. Беше много обидена, а синът ми и снаха ми забелязаха това, но аз не навлязох в подробности. Не разбирам защо толкова много съм обидила сестра си. 200 евро е средната заплата в днешно време. Това не е ли достатъчно? Нима тя си мисли, че просто си почивам от заработеното? Ора като кон, дори нямам време да отида на море. Неведнъж съм предлагал на Вера работа, има огромно търсене за нея. Дори можеш да отидеш там през лятото и да изкараш пари. Какво направих, за да я обидя толкова много?

Related Posts