От двадесет и три години съм омъжена за Мартин, който е със седем години по-възрастен от мен. Отначало не обръщах внимание на прекалената му привързаност към майка му, но сега това ме дразни изключително много. Преди си мислех, че той просто има много приятелско семейство, но сега осъзнавам, че това е просто прах в очите му. След като се оженихме, положението само се влоши, хубавото е, че живеем отделно и мога да спя без свекърва си.
Тази жена присъства във всички сфери на живота ни, обажда му се по няколко пъти на ден, а съпругът ми ми каза да не му се обаждам на работа. Разбира се, целият лимит на обажданията се заема от майка му. Той все още й описва всяка своя стъпка: какво е закусвал, как е отишъл на работа, кога се прибира, как е работил през деня, с мен почти не споделя за нищо.
Тя все още му дава съвети, „напътствия“ как да се справи по-добре, какво да прави утре. Вечерта се върнах от работа, с чанти в ръце, и веднага изтичах в кухнята, за да приготвя вечерята на любимия ми. Когато всичко беше готово, той влезе и каза, че вече е ял при майка си. Това много ме нарани, защото се стараех да направя всичко възможно за него, все пак той е мой съпруг.
Когато посещаваме майка му, тя с часове ми разказва за сина си, как го е родила, как го е отгледала, как мирише на мляко, как го е къпала и всичко подобно. Разбирам, че тя се гордее със сина си, но аз се омъжих за възрастен мъж на 30 години, а не за малко момче.
Наскоро имах температура, но нямах право да говоря за това, защото той се беше прибрал от работа и чакаше да вечеря. А майка му се обади и каза, че има високо кръвно налягане, и той веднага избухна и се втурна при нея с такси посред нощ. Наскоро съпругът ми ме изненада: призна, че няколко пъти е искал разрешение от майка си за сватбата ни, защото в началото не ме харесвала.
Сега той все по-често говори, че иска да има деца, но не съм сигурна, че съм готова да родя от него. Самият той е като дете и от него не може да се очаква да помага като съпруг, а свекърва ми определено ще бъде постоянно с нас – това е факт. Майката на бебето ми ще бъде свекърва ми, а не аз.
Когато понякога се чувствам зле, дори нямам право да говоря за това на глас. Но е достатъчно майка му да се оплаче от здравето му и веднага се поръчва такси, а той се втурва да спасява майка си!
Седя и си мисля: разбира се, че майката си е майка, че тя е най-важният човек за всеки, че аз няма да заместя майка му за него, а дори не искам, но толкова много бих искала да стана най-важният човек за него, просто имам съмнения, че той ще бъде с мен „и в планините, и в долините, до края на дните си“, такава връзка има само с майка си, а аз искам да му е удобно.
Вече мисля за бъдещето ни и за развода. Сънувах, че ще се чувствам като зад стена, че до мен ще има уверен мъж, а не поредното дете. А свекърва ми е само на 53 години, той е единственото й дете, не мисля, че ще се съгласи да остави семейството ни само.
Какво бихте ме посъветвали в тази ситуация?
