Не очаквах това от съпруга си: той ми каза да се съглася на минималната издръжка, защото в крайна сметка ще загубя.

Омъжих се на 35 години, а избраникът ми беше на 24. Но ние се обичахме и не обръщахме внимание на чуждото мнение. Шест месеца след сватбата се родиха Лизонка и Лидочка.

Володя обичаше момичетата. После нещата започват да се объркват. Володя започна да закъснява за работа все по-често.

Понякога не прекарваше нощта. Разбирах, че се старае заради момичетата и мен.

Цените на стоките в магазините се повишаваха, но ние не го усещахме. Владимир ми оставяше по 3000 гривни на седмица за битови разходи. Това беше достатъчно за нас. Аз се справях без бавачки и не бързах да се върна на работа. Майчинските ми чувства ме завладяха. Сигурно съм направила голяма грешка.

Възстанових се с осем килограма за една година и почувствах, че постоянно качвам тегло. Веднага щом дъщерите ми заспиваха, огладнявах.

Когато момичетата пораснаха, разходите се увеличиха. Володя започва да оставя почти 4000 на седмица. Работеше все повече и повече на непълно работно време и се прибираше вкъщи, честно казано, само за да спи. Не учехме много.

Сутрин не го намирах до себе си. След като заспивах, той се измъкваше в кухнята, за да спи. На дивана. На сутринта го намирах там, покрит с одеяло. Каза, че си е тръгнал, защото пушел през нощта и не искал да ни буди. В една от тези редки нощи попитах Володя колко е изкарал общо. Той отговори сухо, с въпрос към въпрос: “Не ти ли стига?”

На сутринта видях 5000 на кухненската маса и разбрах, че Володя ни обича. Това продължи почти шест месеца. Той редовно оставяше по 4-5 хиляди в понеделник. Нямаше го два дни. Вечерта се върна. Беше весел. Беше усмихнат. Събра панталоните и ризите си в куфара и тръгна към изхода. Застанах пред вратата: – Тръгваш си? – Да. Отивам си. – Защо? – Ще се разболея. – От какво? – От твоето меню.

Related Posts