– Галя, всичко, което трябва да направите тук, е тест D&C, не виждам нищо лошо в това и не разбирам защо се обиждате. Особено ако няма от какво да се притесняваш. В противен случай нито аз, нито родителите ми ще можем да спим спокойно – каза ми Максим. Той така и не разбра защо го направих – защо го напуснах. Но първо. Напуснах съпруга си, сега живея при родителите си и нямам намерение да се връщам. Съпругът ми не само ме обиждаше, но и поиска едногодишният ни син да бъде подложен на тест за ДНК. Наистина! Той ме нарече предател почти в прав текст, така че защо трябва да се обиждам? Омъжих се “чисто”.
Запознах се с Максим, когато бях само на 19 години, и се оженихме една година по-късно. Семейството ми е доста религиозно, така че не ставаше дума за никаква връзка преди брака.
Максим знаеше всичко това много добре. Но тъщата и брат му изобщо не вярваха в това. Всъщност как биха могли да повярват? Единият от тях има деца от три различни жени, крие се от издръжката, а свекърва му е родила на седемнайсет години и се е омъжвала и двата пъти заради децата. Не ме интересуваше мнението на тези хора, не ги виждах.
Съпругът ми нямаше нищо против, той отиде да ги види, а аз отидох да видя своите. А когато му казах, че съм бременна, нямах време да пътувам, защото чакането на сина ми беше трудно за мен.
Но, слава Богу, навреме ни се роди здраво момче. Той имаше сини очи и тъмна коса, въпреки че аз имам зелени очи, а Максим – кафяви. Акушерката се засмя и каза, че ще прогоним момичетата от него с метла, което е много рядка комбинация. Свекърва ми, която дойде на изписването, само се намръщи и си тръгна. Тя не взе внука си на ръце. Тогава не й обърнах внимание, не бях в състояние да го направя.
Едва по-късно започнах да го анализирам. обяви Максим и аз бяхме щастливи. Бях потънала в майчински грижи за детето си, съпругът ми работеше и се опитваше да ми помага. Опитвах се да контактувам и да общувам по-малко с други хора. Дори със семейството си говорех по телефона, не им ходех на гости. Свекърва ми не ми се обаждаше, тя не смяташе Назар за свой внук. Но аз бях сигурна, че тя ще разбере цялата необходима информация чрез съпруга си.
Тя е убедена, че бащата на момчето е друг човек, защото, казва тя, бебето не прилича нито на мен, нито на Максим. Тази интересна информация излезе наяве съвсем случайно. Мъжът започнал да се разхожда тъжен, без настроение, а когато го помолили да седне при детето, той отговарял, че е уморен или няма време. Седмица, две, три, месец – положението само се влошавало. Не съм сляп, прекрасно разбирам, че всичко това се случва по някаква причина. Реших да го попитам директно какво не е наред с нас, защо е толкова дистанциран.
Отначало Максим отказа с някакви общи думи, но после най-накрая се предаде и каза, че иска да направи на детето тест Д.Н.К. – Колкото повече пораства, толкова по-малко прилича на мен или на теб. Започвам да се съмнявам, че е мой син! Трябва да направим тест. Ако това е моето дете, ще бъда спокойна, а ако не е, ще спра да страдам и просто ще се разведа с теб. За мен това беше шамар в лицето.
Да ме заподозре в изневяра и лъжи… “Просто ще се разведа”… как може човек, когото обичам, изобщо да каже такова нещо?! – Няма да има проверка. Няма да ти доказвам нищо, – беше ми трудно да говоря, в гърлото ми имаше буца. Мъжът скочи и започна да казва, че майка му е права. Ако съм отказал теста, значи имам какво да крия.
Той поиска да му кажа кой всъщност е баща ми. Скарахме се, защото Максим дори не искаше да ме изслуша. – Защо е целият този цирк? Можеше просто да направиш теста, без аз да знам нищо, нали? – Нямаше да го правя, твоето съгласие ми беше достатъчно. Но ти толкова упорито отказваше, че сега, да, наистина искам да го направя. Не можеш да ми налагаш чуждо дете! Когато той си тръгна, затръшвайки вратата, се обадих на майка ми, някак си успях да й разкажа какво се е случило и я помолих да ме вземе. 40 минути по-късно родителите и сестрите ми пристигнаха. Помогнаха ми да опаковам нещата си, взеха бебето и ме отведоха вкъщи.
Родителите ми бяха на моя страна. Баща ми категорично заяви, че семейството на съпруга ми и той самият са избрали цялото ни семейство, смятайки ме за жена, способна на такова нещо. И той нямало да търпи това, те повече нямало да общуват с тези хора. Казаха ми, че съм възрастна, така че няма да ми кажат какво да правя, но искрено ме посъветваха да скъсам с този човек.” – За какво взаимно уважение можем да говорим, ако един мъж се съмнява в жена си и трябва да потвърди, че това е неговото дете? “Защо ти е нужен такъв мъж до теб? Той нито ще те подкрепи, нито ще те защити – каза майка ми.” – “Не забравяй, че не си сама.
Можеш да останеш при нас, в къщата има достатъчно място за всички. Ние ще ви помагаме и подкрепяме с детето. То не е бреме за нас. Но трябва да вземем решение веднъж завинаги. Няма да търпя бягството от съпруга ми към нас и обратно, това не е правилно”, каза баща ми. “Дори нямаше какво да решавам – Максим беше загубил доверието ми.” Думите на свекърва му бяха по-значими за него. И тогава той не се държеше като мъж. Беше възмутен, че съм си тръгнала. Според него това било допълнително потвърждение, че детето не е негово, а аз бягам от официалния срам.
Той не вижда други възможности. – Какво лошо има в това? Ами той предложи да направи тест за Д Н К. Ако не беше така, нямаше да откажеш. Но аз все пак ще разбера чрез съда дали детето е мое, или не – каза ми Максим по телефона. “Искам изобщо да откажа теста, да не го вписват като баща на детето, не ми трябва никаква издръжка от него.
Просто искам да се измия от всичко, което Максим и семейството му хвърлиха върху мен. И съм невероятно благодарна на семейството си за подкрепата.