Не знам защо, но съпругът ми и нашето семейство бяха тези, на които роднините ми не обръщаха почти никакво внимание. Съпругът ми е средното дете, казва се Коля. Родителите ми помогнаха на по-големия си син да си купи апартамент.
Сега той живее там с жена си и имат две момичета, които побъркват свекърва му. Най-малкият син се радва на специално внимание – наскоро е завършил училище и свекървата му е подарила двустаен апартамент в чест на дипломирането му. Но моят Коля не получи нищо.
След сватбата помолихме родителите на съпруга ми да ни разрешат да живеем в един от многото им апартаменти за първи път. Свекървите поискаха синът им да плаща наема.
И това не продължи дълго, защото след това свекървите намериха по-изгодни наематели и ни изгониха. Добре, че по това време успяхме да спестим малко пари и да вземем ипотечен кредит. Когато се роди детето ни, все още изплащахме ипотеката и това беше труден период. Нямахме достатъчно пари дори да си купим храна, затова майка ми дойде при нас от друг град, за да ни помогне.
Свекърва ми знаеше всичко, но не ни помогна. Те изобщо не се интересуваха от внука си, дори не дойдоха на изписването, а само го поздравиха по телефона.
Не бяхме канени и на семейни тържества, а само получавахме поздравления.
И тогава един ден свекърва ми дойде в дома ни. Тя се разплака и ми каза, че свекърът й си е намерил млада любовница и я е изхвърлил от къщата. Най-големият му син не я пуснал, като казал, че вече има две деца, а по-малкият му син имал бурен личен живот и тя дошла да помоли да живее при нас.
Но аз отказах. Не ме интересува осъждането на роднините ми, защото когато с Николай преживявахме трудни моменти през всичките тези години, свекърва ми никога не ни е помагала, така че те не очакваха нищо от нас.