Със съпруга ми не можем да си почиваме от няколко години, защото родителите ни експлоатират труда ни. Не само, че трябва да се трудим денонощно на работа, но дори и на почивка всичко се повтаря.
Майка ми и свекърва ми знаят кога със съпруга ми отиваме на почивка. Тогава те съставят списък с нещата, които съпругът ми и аз трябва да свършим. Обикновено този списък включва неща като засаждане на картофи, боядисване на оградата, работа в градината, ремонти, но моят “любимец” е консервирането.
Със съпруга ми не ядем компоти и консерви, но свекърва ми смята, че трябва да мога да ги правя правилно. Тя стои над мен всеки път, когато направя нещо погрешно, и ми крещи. Ти си моя снаха от пет години, а не можеш да направиш дори обикновен компот. Всичко е наред, не е лошо.
Ще те научим – измърмори свекърва ми. Най-лошото беше, че родителите ми бяха съгласни със свекърва ми. “Майка ми винаги ми се караше, че водя разпуснат начин на живот. Тя има предвид, че ходя само на работа и пазарувам. Тази година решихме да направим нещата по различен начин. Отидохме на почивка, без да кажем на родителите си.
Резервирахме къща в провинцията. Искахме да си прекараме добре със съпруга ни. Решихме да кажем на родителите си в последния момент. Когато майките ни разбраха, че заминаваме през лятото, веднага започнаха да ни се подиграват и се опитаха да ни накарат да съжаляваме.
– Дъще, кой ще плеви градината ми? Аз съм стара жена, имам нужда от помощ. Прозорците в апартамента трябва да се почистят – извика тя по телефона. В другата стая съпругът ми говореше с майка си. Тя също не беше доволна, че заминаваме с децата за цялото лято. “Исках да направя някои ремонти, знаеш това много добре. Как можеш да настройваш собствената си майка по този начин?
Тя е похарчила толкова много пари за строителни материали, а сега те просто ще лежат на пода”, казва тя. “Оказа се, че са накарали съпруга ми и мен да се чувстваме виновни, но разбирам, че това е просто манипулация. Те ни третират като потребители и това отношение трябва да се промени. И аз, и съпругът ми сме хора, трябва да живеем за себе си, а не постоянно да се занимаваме с проблемите на други хора.