Отгледах две деца, но сега съм сама на шейсет и пет години. Имам голяма ферма, прилична зеленчукова градина, в която всичко расте, кози, крави, кокошки. Всичко е мое, домашно приготвено. Просто вече нямам сили да го наблюдавам, стар съм и ме болят краката.
Това е разбираемо. През целия си живот съм работил неуморно, за да осигуря на децата си да нямат нужда от нищо! Омъжих се като наивно момиче за един селски женкар. Няколко години по-късно той се гмурна в града при богата коханка, остави мен и двете деца.
Бог пощади красивото му лице, но той забрави съвестта си. Не плащаше издръжка, не ме посещаваше, просто забрави! Така че трябваше да се справям с всичко сама. Баща ми беше единственият от родителите ми, който оцеля.
Аз бях най-малкият в семейството. Пенсионерът ми не можеше да ми помогне. Работих във фермата на съседа, развих собствена ферма и успях да финансирам образованието на децата си в града. Очевидно те са взели пример от баща си, защото щом попаднаха в града, забравиха майка си и селото си.
В най-добрия случай ми се обаждат няколко пъти годишно. Бях самотна, беше ми трудно, но гордостта ми не ми позволяваше да изразя всичките си чувства пред тях. Намерих друг изход, взех при себе си дъщеря ми Юлия. Тя е на двайсет години и преди година загуби родителите си при катастрофа. Тя е добро и трудолюбиво момиче.
Давам й половината от пенсията си, а тя се грижи за домакинството. Когато децата разбраха, ми се обадиха с оплаквания и казаха някои груби неща. След това реших, че ще оставя цялото си имущество на Юлия.